"Проект Дунав" или анатомията на една река

В сборника "Проект Дунав" германският фотограф Андреас Мюлер-Поле разбива екзотичното и живописно клише за реката, което сме свикнали да виждаме по пощенските картички. А в уводното есе на сборника професор Ивайло Дичев разсъждава върху културния и исторически смисъл на реката.

"Проектът се състоеше в това да погледнем Дунава от двете му страни. Откъм изворите, където е Германия и откъм края на долното течение, където са Балканите. Андреас - с много интересните си фотографии, а пък аз се опитах с текст да разкажа какво е реката в българското и балканското въображение", казва проф. Ивайло Дичев.

Сборникът "Проект Дунав" съдържа 72 фотографии на реката. Андреас Мюлер-Поле пътува по течението й от Донау-Ешинген до Сулина и се гмурка над 4000 пъти във водата. Той прави снимки на границата - над и под повърхността на водата. Потапя камерата до половина в реката. Обективът, покрит с пръски, улавя движението на Дунава. Фотографиите представят от една страна цвета на водата, нейното движение, а от друга страна културния контекст, който се простира по поречието

подобно на театрални кулиси

На снимките на Мюлер-Поле Замъкът на Братислава изглежда като око, от което се стича сълза, а руините на моста в Нови Сад наподобяват житни класове. Мюлер-Поле създава съвсем нова представа за река Дунав, казва Ивайло Дичев.

"Реката в неговите фотографии е материална. Тя е много повече изпълнена с вещество, отколкото с живописни картинки. В този смисъл - доста интересен експеримент."

Мюлер-Поле деконструира познатия образ на реката. Тъй като някои неща не могат да се представят чрез снимки, фотографът взима проби на водата от централни участъци на реката. Резултатите от пробите прикача към снимките. Мярка, която определено дава реална представа за водите на Дунава и развенчава идиличния й образ. Ето защо сборникът "Проект Дунав" е не просто фото-албум за реката, а и неин своеобразен "кръвен тест".

В изданието се преплитат модернизъм и реализъм

"Това, което аз се опитвах да направя, е обратното - да върна разказа в мисленето за реката, да вкарам вътре различни исторически и културни асоциации, но също така спомени от своето собствено детство. Та така нашето движение е в обратни посоки. Неговото е за едно деконструиране на живописното и екзотичната и изявяване на материалността на реката, на границата. Аз - обратно - един опит за връщане на разказа, на историята, на личното преживяване."

Пътуването по течението на река Дунав е приключение. А приключението винаги е вълнуващо, когато на път са двама творци. Единият, Мюлер-Поле, който владее до съвършенство фотографската техника, а другият - проф. Ивайло Дичев, който чрез словото изпълва образа на река Дунав с лично съдържание.