Програмата на ООН за предпазване от природни бедствия

Преди лицето на ужаса и нуждсата от спешна помощ в Южна азия този аспект понастоящем изглежда от второстепенно значени. Ала международните хуманитарни организации и Обединените нации продължават да работят систематично по въпроса за по-доброто справяне с бедствията от всякакъв вид, така че те да не взимат толкова много жертви и да нямат такива тежки последствия за засегнатите страни. Още преди 5 години ООН стартира програма под наименованието ”дизастър редъкшън” /т.е. ”намаляване на последиците от бедствията”/, към която се включиха редица подорганизации на ООН и хуманитарни служби. Джон Хардинг от Женевския секретариат се спира на основните моменти от тази програма:

Хардинг:

”Искаме да изградим общества, които да са по-резистентни към бедствията. На първо място става дума за изграждането на културно съзнание за целта чрез образователни програми. Второ: темата да придобие по-важно място в политическия дневен ред. И трето става дума за изграждането на системи за ранно предупреждение."

Бедствията не могат да бъдат предотвратявани, но могат да се взимат превантивни мерки, намаляващи последствията от тях – като системи за предупреждение, гражданска защита, аварийни планове, информационни кампании, укрития – списъкът на възможностите е дълъг. Програмата вече може да се облегне на няколко успешни образци. В Бангладеш например, благодарени на създадената мрежа, наводненията се посрещат по-съвършено различен начин, в сравнение с миналото.

Подобни мерки до голяма степен липсваха в сега засегнатите региони. Хардинг подчертава, че никой не иска да обвинява правителствата, тъй като в крайна сметка подобни бедствия са редки в региона. Става дума за необходимите поуки от трагедията.

Хардинг:

"Можеха да се вземат мерки, прости и ефектевни по отношение на разходите, които щяха да доведат до значително по-малко жертви. Поуката гласи: има мерки, структури и стратегии, които могат да се използват срещу бедствията. Натрупани са богати познания за рисковете, има и проучвания за опасността от цунамита в индийския океан. Въпреки това не бяха взети мерки".

Правителствата имаха други приоритети, като един от тях е чисто и просто свързан с борбата срещу мизерията и болестите, изтъква Хардинг. За изграждането на структури против подобно бедствие в страни като Тайланд или Шри Ланка вероятно просто не са достигали средства. Програмата обаче съзнателно се представя и като част от помощта за развиващите се страни, защото голям брой природни бедствия поразяват именно тези страни особено жестоко. Именно защото те не са подготвени за тяп поради дефицита на средства. Ето защо горчивият урок от Азия е и по адрес на богатите страни по света:

Хардинг:

”95 на сто от средствата, които се харчат във връзка с бедствията, са предназначени за непосредствената помощ за пострадалите. А би било много по-ефективно и значително по-евтино, тези средства да се инвестират преди бедствията, за да станат страните по-резистентни срещу тях, да се намали тяхната уязвимост. Този приоритет още не се е наложил достатъчно при помощите за развиващите се страни."

Впрочем в тази връзка Хардинг хвали Германия, тъй като правителството в Берлин подкрепя програмата. В Бон е създаден център, специлизиран в изграждането на системи за ранно предупреждение.

През януари в Кобе, Япония, ще се проведе международна конференция на програмата ”Дизастър редъкшън". Бедствието в Южна Азия по всяка вероятност ще придаде ново значение на тази среща.