Провал на френския интегративен модел

Правителството и различни организации полагат усилия за решаване на проблемите. Президентът Ширак смята да набере 50 000 младежи на доброволна служба в полза на обществените институции. Гимназии и университети засилено се стремят да приемат деца на имигранти. Предприемачи издирват млади таланти сред проблематичните региони, финансовото министрество планира специални икономически зони за фирмите от имигтрантските среди, а новите антидискриминационни закони за пръв път налагат чувствителни глоби на работодатели или наемодатели, които проявяват расизъм. Всички социалнополитически инициативи звучат многообещаващо, но не са никак нови. Скоростта, с която Франция реагира на проблемите си, показва, че страната не е била напълно изненадана. И действително, сега се форсират програми, които действат от 20 години насам, но на ниски обороти. От 20 години насам са известни проблемите на предградията, както и спорадично проявяващите се изблици на насилие там. С оглед на последните безпрецедентни насилия обаче е оправдан въпросът, дали след всички провалили се опити за терапия, страната не е фъв фаза, за която приляга една единствена радикална диагноза: интеграцията “по френски” не функционира”.

Досега Франция винаги е държала на своя републикански интегративен модел – съвсем различен от този на държави с мултикултурна имиграционна практика. Докато – най-вече англосаксонските страни разрешават на имигрантите да запазят своите езици, култури и родни обичаи, републиканскакта концепция изисква пълно приспособяване към стойностите и обичаите, на които от 1789 година насам Франция гледа като на идеал за цялото човечество. И тъй като на Франция беше известно, какъв огромен асимилационен натиск оказва по този начин над чужденците, тя се опитваше да го оправдае с обещанието, че онези, които признаят единството и неделимостта на републиката получават гаранция за равноправен и мирен съвместен живот. С оглед на равносметката от щети за 200 милиона евро – над 10 000 изгорени коли и 300 разрушени сгради - пропадна илюзията за успешното реализиране на този републикански модел. В търсене на виновните сега погледите се отправят към ригидната образователна система, от която ежегодно изпадат по 150 000 души. Само че министреството на образованието отдавна вече е с опрян гръб до стената и е принудено да финансира заплануваното създаване на 150 нови “педагогически приоритетни зони” чрез преразпределение на средствата, от което ще пострадат съществуващите учебни заведения. В самокритичен дух, консервативно-либералното правителство, сега отменя предприетите преди съкращения сред местната полиция и смята да инвестира повече пари за изграждането на местни културни сдржуения и клубове, които да съживят атмосферата в предградията. Като погрешна се отчита досегашната амбиция да се влагат пари най-вече в ремонтирането на инфраструктурата на предградията, което през последните 10 години е струвало близо 50 милиарда евро. Централният проблем на тези предградия обаче си остава нерешен – а именно липсата на работни места. Повечето от тези места възникнаха през седемедесетте години около големи фабрики, и западнаха заедно с захода на индустрията. Мнозина французи днес са обладани от подозрението, че всички морализаторски теории за вълната от насилия са изцяло лъжливи и служат само за да прикрият най-важния проблем на Франция: че културната асимилация почива на икономически основи, а те стават все по-нестабилни в блокираната от чиновници и профсъюзи държава.