1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Проблемът с името на Македония в двустранните отношения с Гърция

20 септември 2007

В сряда беше съобщено, че Канада е признала Република Македония под конституционното й име.

https://p.dw.com/p/BhvC

В интервю за Македонската редакция на Дойче веле професор Танос Докос, директор на гръцката фондация за европейска и международна политика и професор в Атинския университет, говори за възможната радикализация на гръцката политика по въпроса за името на Македония при управлението на новото гръцко правителство. С него разговаря Невена Ангеловска.


В: Проблемът с името на Македония беше една от главните теми в предизборната кампания на Нова демокрация. Премиерът Караманлис каза, че ще направи всичко възможно за решаването на този въпрос. Той предупреди обаче, че е възможно Гърция да блокира приемането на Македония в НАТО и в ЕС, ако не се стигне до приемливо уреждане на проблема. Дали ще изпълни тази своя закана?

О: Въпросът е сложен. Наистина, в предизборната кампания нямаше други международни теми, освен отношенията на Гърция с Бившата югославска република Македония и проблемът с името. На политическата сцена в Гърция особено през последните месеци се засилва влиянието на една ултрадясна партия, която постигна известен успех на изборите. Нейната платформа е главно националистическа, фокусирана специално върху проблема с името. Тъкмо под натиска на тази партия управляваща Нова демокрация беше принудена да вземе по-твърда позиция по въпроса за двустранните отношения с Бившата югославска република Македония. Така се стигна и до предупреждението на премиера за възможно вето. Независимо от това обаче темата си остава проблем и за много обикновени гърци, особено в северната част, които се отнасят към нея по много емоционален начин. От друга страна минималното мнозинство на новото правителство парламента намалява възможностите му да маневрира в това отношение. Така че засега трудно може да се каже дали премиерът ще изпълни заплахата си за вето, но такава възможност съществува.

В: Това означава ли край на временната спогодба в рамките на ООН?

О: За много хора тази временна спогодба беше полезна, но технически тя вече е изчерпана и вече не може да предложи решение на двустранния проблем. Нека да обобщим гръцката позиция. В наш интерес е да се зачита териториалната цялост на Бившата югославска република Македония. Ние искаме да поддържаме със съседите си добри политически, икономически и дипломатически отношения. Имайки предвид това, налагането на вето не е добро решение, защото ще предизвика последици не само в двустранните отношения, но дори в рамките на НАТО и на ЕС. Повечето политици в Гърция добре го знаят, но натискът на общественото мнение е много силен. На всяко гръцко правителство, не само на сегашното, му е необходим някакъв жест на добра воля от страна на Скопие, някаква малка отстъпка.

В: Но каква може да е тази отстъпка?

О: Една лека, съвсем лека промяна на името. Всички са наясно, че терминът “Македония” ще си остане централен елемент от името, нужна е обаче дребна промяна. Примерно, името да се изписва в транскрипцията му на официалния държавен език. Или пък Македонска република. Има и други предложения, които няма да навредят на конституционното име на държавата, но ще удовлетворят гръцката общественост.

В: На фона на този проблем може ли да се очаква радикализация на политиката на новото гръцко правителство към Скопие?

О: От една страна аз виждам голямо желание да се подкрепи европейският експеримент в Бившата югославска република Македония и усилията на страната да влезе в евроатлантическите структури. Но ако няма напредък по въпроса за името, Гърция няма да може да играе конструктивна роля. Напротив. А това ще се отрази отрицателно не само върху двустранните отношения, но и върху целия балкански регион.

В: Македония очаква покана за членство в НАТО още на пролетната среща на високо равнище. Тоест, Гърция няма много време да решава дали ще блокира процеса или не...

О: Аз съм искрено загрижен и смятам, че Атина действително няма голям избор. Като имаме предвид какво е съотношението на силите в правителството и влиянието на политиците от Северна Гърция, мисля, че няма много възможности за маневриране. На управляващите им е ясно колко висока е цената на неконструктивната политика и налагането на вето. В същото време обаче те знаят, че ако не реагират, ще изгубят много във вътрешнополитически план. В момента съм песимист за двустранните отношения между двете държави. Но винаги има шанс и време да се реши проблемът, а и международната общност ще се опита да помогне за намиране на решение през идните няколко месеца. Просто и двете страни трябва да направят по някоя отстъпка.

В: Каква отстъпка може да направи Гърция?

О: Гърция би се съгласила да се използва име, което почти съвпада с конституционното. При такова решение тя ще даде цялостна подкрепа за присъединяването на бившата югославска република Македония към евроатлантическите структури. Пък и проблемът с името не е същият както преди 15 години, когато гръцката позиция според много наблюдатели беше ирационална. Тогава гръцките политици изобщо не бяха съгласни терминът Македония да бъде част от името, сега позицията е много по-реалистична. Вече много държави признаха Бившата Югославска република Македония с конституционното й име и това не може да се промени.