1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Проблемите пред чуждестранните сили в Ирак

8 февруари 2004

Силите на оглавяваната от СЩ коалиция в Ирак трябва да притежават не само военни познания, но и да са на "ти" с местните културни аспекти. Манфред Ерденбергер информира:

https://p.dw.com/p/Asi5
Частта на подполковник Шигеру Ямасаки пристига добре въоръжена в Ирак, както във военно отношение, така и относно културата. Слред пристигането си от Япония в Кувейт войниците първо тренираха боравене с оръжие и техника в пустинни условия. След това имаше курсове за културата и религията в Ирак. Сега японците трябва да докарат на хората в страната хуманитарна помощ. При това в едно несигурно обкръжение, което им е така чуждо като никое друго място на Земята.
Опознаването и разбирането на културните аспекти обаче е основна предпоставка за операцията сред враждебно настроеното население. Това трябваше да научат и американците. В началото на Рамадана стана една от серията демонстрации пред сграда на правителството. Едно американско следово куче предизвика масова паника с призиви по високоговорители и предупредителни изстрели. Кучето трябваше да подуши една служителка на министерството на нефтодобива за взривни вещества. Младата мюсюлманка, която носеше в чантата си екземпляр на корана, категорично отказа всякакъв контакт с кучето, считано в Исляма за нечисто животно. Тя заяви:

"Кучето е пълно с бълхи и затова то не бива да ни души или пък нещо подобно."

После тя временно беше задържана, което отново предизвика оживени протести сред сънародниците й. Отдавна вече наблюдателите изтъкват липсата на чувствителност от страна на американците в отношенията им с иракчани. Например при претърсванията на къщи и проверката на лица по време на патрул. Многократно се изтъква, че те отчитат твърде слабо религиозните чувства или пък човешкото достойнство на мюсюлманите.
Това поведзение се дължи на слабото познаване от страна на окупаторите на местните хора и тяхната културна среда. Само малцина от младите американци говорят арабски, но по съображенията за сигурност те се изтеглят в лагерите и базите си. Те дори не знаят как да се отнасят към пословичното гостоприемство на арабите. Най-често употребявания от тях израз е "уелкъм" - добре дошли, дори и когато току-що е била разрушена част от къщата им. Ако се стигне до предлагането на традиционната чаша чай, повечето американци се отдръпват. Един млад войник обяснява:

"Ние нямаме време. Само след няколко минути трябва да вляза в радиовръзка."

При това командващият американските сили в Ирак генерал Рикардо Санчес непрекъснато подчертава, че войниците трябва да научат какъв ритъма на живот на засегнатите хора и да го зачитат. Затова не на последно място и по съображения за сигурност бяха засилени езиковите курсове. За избягване на смъртоносни неразбирателства американските войници трябва да научат поне някои основни арабски формулировки. При претърсвания те трябва да се изразяват разбираемо, да нареждат на арабите да стоят на място или поне да могат да ги поздравяват.
В ежедневието иракчаните страдат двойно. От една страна като търсещи работа те трябва да печелят пари при коалиционните сили, от друга биват осъждани от сънародниците си като колаборационисти или предатели.

"Някои са на мнение, че това е врагът и ние не бива да имаме работа с него."

Затова сред иракчаните се шири мнението, че по-добре и пред приятелите си човек да не казва къде си печели хляба.