Причините за насилието - нова книга на Андре Глюксман

Представата беше чудесна: няма вече омраза, насилие и войни, овладяхме ги с политически мерки. Страхът от Студената война сложи спирачка на всички опити за насилие. В известен смисъл Студената война беше златна епоха, поне за Европа. Само че тази епоха отмина. Според френския философ Андре Глюксман това показва, че омразата е нещо като антропологична константа: тя съществува, откакто съществува човечеството.

“Представата, казва Глюксман, че омразата зависи от обществени, т.е. по същество случайни обстоятелства, е много модерна и широко се разпространява в печата и в университетите. Но това е напълно погрешна представа. Омразата съществува, откакто съществува човекът, но с това съществува и съпротива срещу омразата.”

Дълги години в Европа не можеха и не искаха да повярват в това. Сега обаче, тъкмо през последните седмици омразата и насилието сполетяха Европа и по-точно Франция. От къде идва тази омраза? От перспективата на безнадеждността, от липсата на шанс. И все пак, трябва ли да позволим омразата да се излива безпрепятствено? Единствената перспектива ли е това? Не, смята Глюксман, който разглежда омразата преди всичко като механизъм, превръщащ се в самоцел, ако не му се окаже интелектуална съпротива.

“Един вид болка, абсолютизирана мъка, която позволява да виждаш себе си като абсолютна жертва. Всичко е безсмислено, няма бъдеще, ти си свършан, презрян, обиден. Статистиките сочат, че 40% от младите хора от предградията са безработни. Но това означава също, че 60% от тях не са безработни; те живеят в същите тези преградия, в тези “гета”. С други думи, налице е абсолютизиране на една действително мъчителна, трагична ситуация. Тази ситуация обаче се представя като абсолютна. Човекът, който се бунтува по такъв начин, който пали всичко, няма какво да губи.”

Глюксман знае за какво говори. Много членове от неговото семейство са убити по време на националсоциализма в германските концентрационни лагери. Евреите не са имали шанс – същото обаче не може да се каже за жертвите на днешното модерно общество. Макар и да взема напълно сериозно отчайващото положение във френските предградия, Глюксман неумолимо сочи вътрешната закономерност на омразата, омраза, която в крайна сметка преминава в нихилизъм.

“Подпалваме света, казва Глюксман. Не желаем повече да се замисляме, искаме да се забавляваме. Възниква един вид съревнование: а, ти си подпалил три коли, ние пък подпалихме три пъти повече коли, ние пък подпалихме четири пъти повече, сега ще подпалим фабрика. Става дума, следователно, за един вид конкуренция, която впрочем виждаме по телевизията. Става дума за това кой ще направи най-много лоши неща, кой ще подпали света. Това е, ако щете, залезът на боговете.”

Отразяват ли тезите на Глюксман тежкото положение на бунтуващите се? Във всеки случай те показват, че борбата срещу омразата започва от съзнанието, за него се води битката. Не става дума при това за добри възпитателни програми. Книгата на Глюксман изрично напомня, че енергията на омразата не бива да се подценява. Само в такъв случай, отвъд всички мултикултурни утопии, можем вероятно да спрем динамиката й.