Присъединителната история на Турция – вечния кандидат за еврочленство

Преди 50 години Турция чука за пръв път на вратата на Европейската икономическа общност. През 1959-та година тя кандидатства заедно с Гърция за членство в съюза. Европейската икономическа общност реагира първоначално резервирано, но сключва през 1963-та година т. нар. споразумение от Анкара, споразумение за асоцииране, според което на Турция се предлага перспективата за членство след 17 години. Подобно споразумение се сключва тогава и с Гърция, разказва Андреас Маркети от Центъра за европейска интеграция.

“Предисторията е изключително дълга и сложна, което се дължи на факта, че първоначално идеята беше процесът по интегриране на Турция и Гърция да върви паралелно. Именно поради тази причина Общността сключи споразумения за асоцииране с Турция и Гърция почти по едно и също време. Гърция е обаче от 1981-ва година страна-членка на ЕС, а Турция, както знаем, все още не. Сключеното през 1963-та година споразумение за асоцииране позволява обаче на Анкара да внесе искане за пълноправно членство в европейската общност.”

Една година преди присъединяването на Гърция към ЕС, споразумението с Турция бива замразено заради военен преврат, извършен през 1980-та година. Въпреки това Турция не се отказва от европейските си амбиции. През 1987-ма година страната кандидатства за пълноправно членство в Европейската общност. Две години по-късно заявлението на Турция бива отхвърлено, вместо това в сила отново влиза споразумението от Анкара. Поставя се и началото на преговорите за сключване на митнически съюз, който след продължителни дебати през 1996-та година се превръща в реалност. Според сключените договорености Турция няма право да налага мита на стоки от ЕС и бива задължена да уговаря с Общността митата, които налага на стоки от трети страни. Въпреки че по този начин в Турция важи европейско икономическо право, страната няма право на глас при взимането на решения в ЕС по икономически и търговски въпроси, което се възприема в Турция като ощетяване, казва депутатката от Германската социалдемократическа партия Лале Акгюн.

“Турция прие договореностите на митническия съюз, за да проправи пътя си към пълноправно членство в ЕС. Членството в митническия съюз е свързано за Турция не само с предимства. Въпреки това страната се съгласи с него, тъй като знаеше, че това е единствената възможност за оъществяване на европейските амбиции.”

През 1997-ма година, на срещата на върха на ЕС в Люксембург, Турция получава най-сетне право да кандидатства за членство в общността. Радостта е обаче краткотрайна. Тя бива помрачена след като Турция не само не получава официалния статут на присъединяваща се страна, но и трябва да се примири с това, че ЕС започва пррисъединителни преговори с източноевропейските държави. В следствие на това тогавашният министър-председател Йилмаз прекратява преговорите с ЕС.

“Политиката на Йилмаз беше прекалено емоционална. Ако тогава той не беше прекратил преговорите с ЕС, днес Турция щеше да е със сигурност няколко крачки по-напред по пътя към Обединена Еавропа”, казва депутатката Лале Акгюн.

През 1999-та година ЕС подновява преговорите с Турция. Страната получава статута на официален кандидат за еврочленство, макар и без конкретна дата.

Повод за неочакваната промяна в курса на ЕС са прокараните тогава реформи в турското гражданско право. През октомври 2005-та година се поставя официално началото на присъединителните преговори с Турция, с допълнителната уговорка обаче, че не е задължително краят им да доведе до пълноправното членство на Турция в ЕС.

Дори и в крайна сметка Турция да съумее да проведе всички належащи реформи и да изпълни всички наложени й критерии, ЕС ще трябва да провери дали въобще е в състояние да приеме една толкова голяма страна, която най-вече от икономическа гледна точка би могла да се превърне в сериозно предизвикателство за европейския джоб. Поне засега присъединяването на Турция към ЕС остава в далечното бъдеще. Това потвърждава и последният доклад на ЕК за напредъка в страната, в който комисарят по разширяването Оли Рен регистрира сериозни дефицити при отменянето на изтезанията и при спазването на свободата на словото. Освен това Турция все още отказва да признае Кипър, който е страна-членка на ЕС. Андреас Маркети от Центъра за европейска интеграция назовава още един основен проблем.

“Основна пречка за присъединяването на Турция към ЕС е настроението в Европа по отношение на Турция, и обратното – в Турция по отношение на Европа. Ако това не се промени в близко бъдеще, не виждам шансове за Турция да осъществи европейските си амбиции.”

Или с други думи: не е ясно кога и дали въобще Турция ще стане членка на ЕС. Германската депутатка от турски произход Лале Акгюн е въпреки това убедена, че:

“Турция принадлежи към Европа и Европа се нуждае от Турция.”