Присъединителен процес без перспектива

Процесът на сближаването ще бъде вероятно също толкова стръмен и болезнен, колкото и реформаторският път на бившите страни от Източния Блок докато станат пълноправни членки на общността. Този път обаче на ЕС му липсва най-важният лост и магически инструмент,, който винаги е помагал в миналото, щом имаше нужда конвоят да се изведе от тинята и да се вкара отново в правия път. За разлика от Естония, Румъния или България, на украинците им е отказана последната награда за претърпените лишения – под формата на перспектива за пълноправно членство. Макар някои геостратегически мислещи страни като Полша и Великобритания активно да настояват, мандатът на Европейската Комисия за преговорите да съдържа поне мъгляво обещание за европейско присъединяване, Франция, която е подплашена от борбата за конкуренция между местните и чуждите месари и водопроводчици, се опитва да осуети всяко обещание в тази насока, пък било то и най - общото.

И така – две години след демократичната революция от 2004 – за Украйна започва един доста парадоксален присъединителен процес без перспектива за присъединяване. Според разпространеният от Европейската комисия текст на мандата за преговори, очаква се процес, който ако се окаже успешен, би трябвало да промени Украйна из основи. Всички сфери на икономиката и обществения живот, от фирменото право през техническите стандарти, данъците и организацията на обществените търгове бе следвло да се хармонизират с европейското право Във външната политика и политиката по отбраната целта е да се постигне най-тясно съгласуване, да се организират съвместни военни учения и оръжейни проекти, както и Украйна да участва в европейски акции по предотвратяването на кризи. Предвидено е да се либерализира енергийният пазар, заедно със стратегически важните газопроводи, да се осигури свобода за създаването на фирми и въвеждането на услуги. В основата на всичко това е предвиденото създаване на една “всеобхватна” зона за свободна търговия, която според думите на германския посланник в Киев Райнхард Шеферс би трябвало в крайна сметка да сближи Украйна с обединена Европа, така че тя на практика да има статут подобен на страни като Норвегия или Швейцария.

Предстои обаче да се изясни, дали етнически нееднородната страна, която е допълнително разкъсвана от борбите между демократичната опозиция и правителството от олигарси, изобщо ще е в състояние да събере силите, които са необходими за подобен реформаторски процес. Всички важни за страната политически лагери окололо западно ориентираният президент Виктор Юшченко и водачката на опозицията Юлия Тимошенко, както и дискредитираните по времето на революцията сили около министър-председателя Виктор Янукович постоянно уверяват, че имат желание и воля да доведат интеграцията на страната към ЕС до успешен край. Само че, борбата срещу корупцията, пътят за създаването на свободен пазар и независимо правосъдие, който води към Обединена Европа е толкова трънлив и труден, че едва ли може да се предположи отсега, дали тези политически сили ще са в състояние да поемат бремето на необходимите реформи. Първото изпитание за страната ще е присъединяването към СТО. ЕС ясно заяви, че без предвиденото споразумение за сводобна търговия подобно присъединяване ще е немислимо, а украинското ръководство на няколко пъти обещава, да се заеме с нужните реформи. Въпреки това няколко обявени от Киев вече срокове за изпълнението на определени цели се провалиха поради жилавата съпротива на влиятелни бизнесмени, опасяващи се за пазарните си привилегии. Друга много трудна задача е свързана с установяването на нормални отношения между Украйна и Русия.

Колко дълго ще продължи процесът на сближаване между Украйна и ЕС е трудно да се каже. Украйна настоява в крайна сметка да се сключи договор за асооцииране на страната към общността, защото по този начин ще получи известна перспектива за европейско присъединяване. По-важно от избора на конкретните думи и форми обаче си остава това, дали нужните реформи в Украйна ще бъдат изпълнени. Дали страната има сили за това, тепърва ще се разбере.