Присъдата по клането в Сребреница

Холандия не може да бъде държана отговорна за провала на сините си каски по време на клането над 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница. Искът на две босненски семейства да получат обезщетения от холандската държава за смъртта на техните роднини по време на официално класифицираното като геноцид клане, извършено от босненско-сръбски четници, бе отхвърлено от Окръжния съд в Хага в сряда. Ищците оповестиха, че ще обжалват решението.

Присъдата от Хага не е нито изненадваща, нито скандална

Историята сочи, че няма колективна отговорност, а отговорните за войните и зверствата винаги са отделни личности. Ето защо и в Трибунала за престъпленията в бивша Югославия досега не е била осъдена нито една държава и нито един държавен съюз. Работата е там, че виновни са не сърбите, не хърватите или косовските албанци, а конкретни политици, генерали и маши в ръцете на властимащите.

И в базата на ООН на холандските сини каски в Поточари са се провалили конкретни личности. Те са взели погрешни решения, но същевременно самите са били изоставени по срамен начин на произвола на съдбата от онези, които са ги изпратили там.

Искането на командирите на холандския батальон ДЪЧБАТ за подкрепа по въздуха през лятото на 1995 г. остават нечути. Оранжевите войски нямат никакъв шанс срещу Ратко Младич и неговите, носещи смърт наемници.

Вниманието трябва да бъде насочено към истинските извършители

Процеси като двете граждански дела, завършили засега на 10 септември, твърде лесно биха могли да отклонят вниманието от истинските извършители. В лицето на Радован Караджич сега един от тях е в затвора като подследствен. Процесът срещу политически отговорното за клането в Сребреница лице ще започне скоро.

Желателно би било, някой ден на подсъдимата скамейка да седне и Ратко Младич. Тези хора трябва да бъдат осъдени, а не холандската държава, не НАТО, не ЕС, не и ООН. Щеше обаче да е полезно за доверието в международната общност, ако беше разгледала критично ролята си по време на клането в Сребреница, ако беше признала допуснатите грешки и направила нужните изводи, както вече стори Холандия. Холандските политици своевременно поеха отговорността за събитията и пропуските по време на акцията на ООН, правителството на Вим Кок подаде оставка след публикуването на доклада от извършеното разследване.

А какво стана с някогашните сини каски?

Кой си спомня още за изкупителните жертви от холандската армия, за травматизираните новобранци, стигнали до самоубийство, за изпратените преждевременно в пенсия военни, които вече не могат да заспят без медикаменти и биха стигнали до дъното без помощта на психиатри? Само командирът на холандския батальон, който навремето се бе снимал, как пие шампанско с генерал Младич, води спокоен живот в слънчева Испания. Това не го прави симпатичен, но същевременно не и виновен за убийството на 8000 мюсюлмански юноши и мъже в една война, в която се провалиха много отделни личности.