Присъдата на редник Линди Ингланд

Петчленният съдебен състав от офицери на сухопътните войски на САЩ осъди редник Линди Ингланд на три години военен затвор. Чарлз Грейнър, бившият приятел и началник на Линди, е доволен, че макар и не така тежка както очаквано присъдата срещу второто “лице” на скандала с издевателствата над иракчаните, задържани в затвора Абу Гариб, е най-сетне произнесена. Съдебният състав определи, че 22-годишната жена е действала по собствена воля, “тя е знаела какво върши, нещо повече – наслаждавала се е, смеела се е и се е шегувала, съзнателно е участвала с извратеното си чувство за хумор” – заяви дословно прокурорът. Снимката на редник Ингланд, държаща на каишка гол иракски затворник, обиколи света и се превърна в символ на сканадала с издевателствата в Аабу Гариб. Който върши такива неща, потъпква умишлено човешката чест, независимо от това, дали издевателствата са били извършвани по заповед на други или не. За Линди Ингланд се предполага, че тя е искала да се хареса на приятеля си Чарлз Грейнър, смятан за водач на групата, който излежава 10-годишна присъда за малтретиране на затворници. Самият Грейнър допринесе за прекратяването на първия процес срещу Линди Ингланд, опитвайки се да характеризира бившата си приятелка единствено като изпълнител на нареждания, дадени от високите етажи. Това изявление би могло да се определи като прехвърляне на вината върху трети с цел омаловажаване на собствените грешки. Тук е заложен и основният проблем. Това обвинение не бе подложено на проверка в нито едно от общо деветте дела срещу надзиратели и войници, замесени в сканадала с издевателствата в Абу Гариб. Нито един от генералите, командващи затвора, не бе привикан на свидетелската скамейка. Опитите на защитата да покани за свидетели в процеса политически отговорните като наприемер американския министър на отбраната Донълд Ръмсфелд или настоящия министър на правосъдието Алберто Гонзалес бяха осуетени от съдебния състав още в самото начало. При това американското военно ръководство може да бъде разглеждано действително като съучастник, тъй като назначава в Абу Гариб една жена като Линди Ингланд, която е без всякакво образование, затова пък със сериозни психически проблеми. Някои неща могат да бъдат обяснени с бъркотиите и несгодите, характерни за времето на война, други обаче са били извършвани систематично.

Ето един пример: Границите между изтезания, издевателства и позволено отношение към затворниците са били умишлено разводнени, и то не на последно място по инициатива на министъра на отбраната Донълд Ръмсфелд, който отмени, но със закъснение, съответно писмено нареждане, отправено към генералите. Всяка армия функционира по силата на принципа заповед и подчинение, но основните правила се определят от свободно и честно избрани политици, поне в нормалните демократични държави. Правилата за отношение спрямо затворниците в Ирак са обаче всичко друго, но не и ясни, те са част от опасната сива зона. В този смисъл юридическото разглеждане на скандала с издевателствата в Абу Гариб е крайно незадоволително.

Линди Ингланд е въпреки това не просто изкупителна жертва. Тя е виновна за извършените от нея издевателства, които не могат да бъдат извинени чрез ограничените й умствени възможности. Дори не дотам интилигентните хора знаят, че към човек не можеш да се отнасяш като към диво псе.