1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Претенции и реалност при издаването на европейски входни визи на млади учени

1 юни 2006

Европа иска да се наложи в международната конкуренция за млади научни кадри, да привлече най-добрите, включително като улесни издаването на входни визи за тях. Такава е претенцията, реалността обаче е по различна.

https://p.dw.com/p/AuYv

Подаващите молба за входна виза в някоя от страните –членки на Евросъюза млади научни кадри са конфронтирани с редица спънки. Успоредно с въвеждането на нови наредби за сигурност и мерки срещу тероризма осезаемо се затегна и издаването на входни визи.

Валентина Димитровска е от Скопие, биоложка, на 27 години; предстои й да работи по научен проект в институт в ВИталия. Вече е получила покана и договор. Близо две седмици е чакала, за й определят час за разговор в посолството.

“Трябва да носиш със себе си всички документи, общо 40 на брой, за да докажеш пред посолството, че нямаш намерение да прекараш остатъка от живота си в Италия, разказва Валентина. Трябва да убедиш дипломатите, че ще се върнеш в Македония. В момента съм безработна, ето защо е трудно да убедя посолството, че съм надеждна.”

Валентина показва брошура, издадена от посолството, в нея се сочи какво е необходимо за издаване входна виза: постоянно жилище в Македания, родителите да са на твърда заплата, здравна застраховка и определена сума пари в брой. Последното е проблем за много млади хора, тъй като те тепърва започват кариерата си. Валентина не е богата. Живее, подобно на много млади македонци, със сестра си и родителите си.

“После трябваше да набавя и удостоверение, че майка ми работи и разполага със средства. Баща ми е пенсионер. Трябваше обаче да представя фишове за последните му три заплати. И какво ли още не.”

Процедурата траяла няколко месеца.

“Най-напред, разказва Валетина, трябваше да отида в посолството, където ти предоставят актуални информации. Преписваш всичко, което ти е нужно. Посочен е и телефонен номер, на който можеш да се обадиш. Но телефонните разговори от посолството са скъпи, тъй че се налага да се върнеш вкъщи, да се обадиш от там и да попиташ какво се изисква за входната виза. Листовките, предлагани в посолството, съдържат само най-основното. Ако възникне някакъв въпрос, никой от чиновниците не е готов да ти отговори, всички са доста нелюбезни.”

Че нещата не могат да продължават така, междувременно се осъзнава и в Брюксел. Твърде много хора започват да обръщат гръб на Европейския съюз. Ева Кламт е член на консервативната европейска народна партия и член на комисията по въпросите на миграцията към Европейския парламент.

“Тъкмо на високо интелигентни хора, подготвени, знаещи, в някакъв момент им идва до гуша и си казват: “Чакам за виза за Европа от не знам кога, по-добре да отида в СЩ или Канада, където ме желаят, където мога да продължа научната си работа.”

Малцина от партията на Ева Климт споделят нейните изводи. Според нея обаче е необходимо да се осъзнае важността на проблема, да се осъзнае също така, че миграцията е част от съвременния живот. Валентина Димитровска от Македония най-после е успяла да получи входна виза; младата биоложка може да отиде в Италия и да работи по научен проект. Но тя се чувства обидена.

“Чувствам се дискриминирана, казва тя. Вярно, че страната ни няма голям авторитет, но това тук е направо унижение на достойнството. Обезкуражаващо е, когато видиш какви документи се изискват от теб. Какво си мислят, че съм, престъпник, терорист или какво?”

Валентина се усмихва. Преди време е искала входна виза за Великобритания. Преживяванията й в посолството били истински абсурд. Чиновникът й задавал включително въпроси от рода на: “Откъде да знам, че сте тук?”