Препоръчителният индекс

“Заплатите във фирмите да растат до края на тази година поне с 9-10%. За това се очаква да се споразумеят бизнес и синдикати на национално равнище. Те бяха поканени от премиера Станишев на среща, където спориха за препоръчителния индекс за увеличение на заплатите.п “ Из новините на в. “Труд”

Ако само внезапните и тежко надвиснали жеги бяха причина в обществото да възникнат яростни спорове относно не един и два препоръчителни индекса за увеличение на заплатите, то дори бихме им се зарадвали на тези необичайни юнски горещници. Но жегите идат отдругаде, извират от нагнетени обиди на съсловни и човешки общности, от натрупано високомерие спрямо насъщно важни професионални групи и държавническо късогледство, от всеобщо дълго събирано и преглъщано недоволство, което взе че се отприщи. Макар стачките да изглеждат обречени в исканията си – най-вече за по-поносими, реалистични и съответни на професиите доходи, макар да създават – или потвърждават – предчувствията за неовладяем хаос в държавата, те все пак са най-естественото състояние на гражданите в днешния ден. Стачките, макар и да звучи странно, се надигат колкото поради финансова неудовлетвореност, два пъти повече поради морални причини, поради омерзението, обзело вече и най-образованите и интелигентни българи към управляващата ги политическа върхушка, към цялата нововъзникнала, новобогаташка и агресивно налагаща се кастовост, с нейните провинциални демонстрации на оперетъчен лукс. Стачките се надигат поради острия дефицит на ценностна система и морал в държавата. Може и да е неосъзнато, но отрудения учител и потъналия в човешката болка и нещастие лекар от “Пирогов”, са напълзени от несвършващ вътрешен гняв, когато виждат и чуват как юбилярът орденоносец Сакскобурготски пак е зинал с алчна уста да погълне още един дворец, кричимския, как депесарските вождове свръхразточителстват в свръхмасрафите си, и как се ширят в лукс и популизъм червените барони. Отблъскващо е безочието на следовател №1, подал зорлем половинчата оставка и говорещ с притчи, когато ако не друго, то усещането за нечисти игри и опнати над главата му непромокаеми политически чадъри витае из въздуха. Всъщност излиза, че българските граждани, дето наистина са опнали жили и впрегнали сили, за да не се разпадне обществото ни, учители, лекари, социални и горски работници, бачкатори от Кремиковци, селски труженици и прочие, освен че са зле платени – и държавно, и частно, са и напълно неглижирани и изоставени да се блъскат в по-лошата от двете действителности – и беше време да го изкрещят на глас и освен под знамената на препоръчителния индекс, да тръгнат и с морални каузи. Неслучайно пироговци са подкрепяни от своите пациенто, горските работници се борят за опазване на природата, а учителите – за повече достойнство.

На горещия стачен фон благоразумните конгресчета и неблагоразумните скандали в НДСВ, мълчанието на агнетата от ВСС по казуса Александров, назначаването на шести зам.финансов министър и неизброимите още примери на цинизъм подриват препоръчителните индекси на нашето търпение. Затова и стачките са правилниятсоциален акт, с който не просто трябва да сменим памперса на управляващите, а най-сетне да ги подсетим, че дийствителността ни е обща.