Премиерът Блеър и европейската конституция

Едно нещо трябва да признае човек на британския премиер – той притежава смелост. Дали пък това не е само смелостта на отчаяните? В момента Тони Блеър се насочва срещу силен насрещен вятър, идващ от народа, който се чувства излъчан и измамен от неговата пропаганда за войната в Ирак. От аферата Кели той едва успя да се измъкне, но повече никой не му вярва, че е казал истината за оръжието за масово унищожение.

Сега притиснатият правителствен ръководител обяви, че има намерение да организира гласуване по спорната тема за общоевропейска конституция.

Дори само поглед към съседна Ирландия, където населението е далеч по-дружелюбно настроено към Европа, би трябвало да стресне британския премиер. Там се провали първия референдума за договорите от Ница през 2001 година. Едва при потворението, година по-късно, ирландците го одобриха. За целта обаче беше необходимо голямо напрежение на силите от страна на правителството. Това е трудно защото един такъв текст предъвкван от дипломати и написан от юристи едва ли може да бъде обяснен разбираемо за всички. В крайна сметка повечето ирландски избиратели гласуваха на доверие на думата на отделни политици, отколкото конкретно по договора от Ница.

Тъкмо това може да навреди на Блеър, който загуби доверието на народа поради войната в Ирак. Към това се добавя и влиятелния британски булеварден печат, който с богата фантазия очерня ЕС. Освен това нека не забравяме факта, че хората във Великобритания се нуждаят да свикнат със самото понятие конституция, защото от векове досега минават без такава. Никак не е чудно, че досега проведените допитвания будят очаквания на нещо лошо. Според тях повече от поливината от британците имат намерение да гласуват против конституцията. Само че всичко това изглежда въобще не плаши Блеър. Той го счита за предизвикателство. С борбеност премиерът заяви, че канонадата със скептично настроените спрямо Европа може да започне.
Кой обаче вярва в победата му на това бойно поле? В Брюксел и в Страсбург вече бият камбаните за тревога.

Ако британците отхвърлят европейската конституция, това все още не значи, че проекта ще свърши в боклуджийското кошче. За подобни случаи авторите на конституцията предвидливо вписаха юридически усуквания, с чиято помощ тя може да бъде спасена. Само че евентуалното НЕ от страна на британците ще означава забавяне, вероятно допълнителни преговори, после втори референдум, а може би трети и дори четвърти. Те ще продължават докато конституцията бъде приета. Или пък в най-лошия случай конституцията ще влезе в сила за всички държави членки с изключение на Великобритания.

Някои германски парламентаристи в Европарламента вече внесоха творчески предложения. В конституцията можело да се впише един параграф, че онези държави, които не я приемат, автоматично се изключват от ЕС. Това е провокация въз основа на мотото – Тони, сам си си виновен щом непременно искаш да играеш на ”основна демокрация”. Подобни изказвания обаче са от полза само на противниците на обединението на Европа.

Дори и ако европейската конституция не се провали при отрицателното гласуване на британците, за Блеър това е игра ва банк – пир поражение властта на булевардния печат може да го помете от креслото в случай, че към този момент все още не е загубил изборите.