Премахване на един специален съд в Либия

за които се смята, че застрашавали държавната сигурност. Преди няколко години привлече внимание процесът срещу група чуждестранни лекари и сестри в една болница в Бенгази. Седмината бяха обвинени, че са заразили умишлено пациенти с вируса на Спин. Но в последна сметка Народният съд заяви, че не може да наложи присъда, тъй като не е открил доказателства за съзаклятие срещу Либия. Делото бе предадено на обикновен съд, който осъди на смърт пет медицински сестри от България и един палестински лекар.

Многобройни източници, включително АИ, смятат, че Народният съд е бил създаден през 1988. Според Амнести съдът много бързо се изражда в специален съд за политически случаи, където правата на обвиняемите биват грубо нарушавани. Така например те нямали право на избор на адвокат и били откъснати от контакти с външния свят. Присъдите почивали изключително на признания, изтръгнати с насилие.

В по-стари информации за Либия се говори за народни съдилища, въведени още преди 1988. Според един американски източник за пръв път Народен съд бил учреден през 1971 от революционното ръководство начело с полковник Кадафи. Задачата му била да съди смятаните за корумпирани и престъпни членове на бившето кралско семейство и техните съюзници. Процесите продължили до 1975, когато крал Идрис бе осъден задочно на смърт. През 1977 бил създаден нов Народен съд, който също се занимавал с политически процеси. Налага се въпросът дали Народният съд от 1988 е приемник на предишните два или и трите са съществували паралелно.

Впрочем ядрото на либийското специално правосъдие образуват не тези народни съдилища, а основаните в началото на 80-те години Революционни съдилища. Зад тях стоят Революционните комитети, които чак до 90-те години контролираха открито и по крайно репресивен начин всички държавни учреждения и населението. Напоследък обаче тези съдилища отидоха на заден план. Впрочем либийци, които се чувстват в сигурност, казват, че Революционните комитети продължават до ден-днешен да гарантират сигурността на режима с тотално шпиониране и сплашване на гражданите. Това означава, че премахването на Народния съд всъщност е една малка стъпка по дългия път към спазване на човешките права в Либия.