1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Презумпцията за невинност и презумпцията за виновност

23 юни 2006

Италианският скандал е краят на политическата кариера на Симеон ІІ...

https://p.dw.com/p/AtPx
Снимка: DW

Ако се направи паралел между разговорите на Пиерпаоло Черани с Виктор Емануил и цялата история с детската болница ясно ще се видят връзките. Царят първо е приел проекта за болницата, след това прокара идеята в България и в интерес на истината каквото зависеше от него успя да направи – проектът мина в правителството и само тежкия скандал в парламента, както и започналото ронене на ПГ на НДСВ предотвратиха далаверата. Обяснението на Симеон пред италианската преса, както и пред българската публика много радикално се разминава с реалността. Той се направи, че едва ли не е забравил за каква точно болница става дума, представи историята като някакъв малък детайл от ежедневните му премиерски задължения, а проектът като неуспял, защото се преценило, че не бил финансово изгоден. На всичкото отгоре избягваше да споменава името на Черани, внушавайки, че почти на познава бизнесмена. Нека повторим – болницата щеше да бъде факт, ако дясната опозиция, а покрай нея и депутати от левицата не бяха вдигнали грандиозен скандал. Искам да кажа, че развитието на скандала в България напълно съвпада с логиката на записаните разговори, които четем тези дни в медиите.

От НДСВ и управляващата коалиция имат право да настояват, че следствието не е завършило и трябва да се изчакат официалните резултати от разследването. Това е така според демократичните процедури. Има обаче публични правила според които след подобни разкрития, а и самопризнания от страна на Симеон, последния би трябвало да се оттегли от политиката до приключване на случая. Той би трябвало лично да напусне съвета на тройната коалиция, за да не оставя и капка съмнение, че би повлиял на българското разследване. Презумцията за невинност е валидна в частния свят. В публичния, който е по-жесток, но носи и по-големи облаги е валидна презумпцията за виновност. Това е несправедливо само на пръв поглед. Пък и до сега не е било някой напълно чист и невинен политик да е бил набеден и да не е опровергал несправедливите обвинения. Според думите на италианския съдия Алберто Януци, казани пред “Труд” обвиненията срещу Симеон са много сериозни.

Дали ще се стигне до официалното им повдигане е друг въпрос, но до тогава съмненията си остават. В интерес на иситната, пътуването на бившия премиер в частен самолет на съмнителен бизнесмен е достатъчен повод за тежък публичен скандал. Обвиненията на Симеон към българските журналисти в провинциалност са меко казано несправедливи. Заради далеч по-безобидни провинения в Германия, например хората се прощават с кариерите си. Описвали сме подобни случаи включително и в тази колонка, няма защо да ги повтаряме. Тук е редно да кажем на царя, че е редно той, а не ние, да си смени чипа. И понеже упорито не иска да го направи, ще му го сменят насила от Италия. Мисля, че както и да се развие скандала от тук нататък с неговото име е свършено и то на Запад – там където той винаги е държал да се представи добре и на ниво.

Неговата вълшебна приказка свърши. Тя продължи пет години. Вярно, че нейният край дойде малко по-късно отколкото на много от българите и захласването им по 800-те царски дни, но все пак трябва да кажем, че всичко свърши справедливо. Като всяка приказка и тази има много поуки. Всеки да си ги изважда сам. Впрочем, ако Филчев не беше луд, и си вършеше съвестно работата, ако България беше нормална държава с функциониращи институции и преобладаващи честни медии сега нямаше да ни се налага да вадим споненатите поуки. И без друго често го правим. От поука на поука преходът свърши без да разберем, защо така се получи. Поуки много, а смисъл няма...

Явор Дачков