Предстоящите президентски избори във Франция

Дали след 2 дни президентът на Франция ще се казва Саркози или Роаял е от голямо значение не само за гражданите на Петата република, но и за цялото европейско семейство. Защото посоката, по която ще тръгне Париж ще се отрази както на деликатния баланс между "големите" в Брюксел, така и на преподреждането на алиансите и на коалициите, зависещи от тях. Въпреки че експресните проучвания между първия и втория тур дават недвусмислено преднина на Саркози, все още нищо не е решено. При тази изумителна избирателна активност изненадите са напълно възможни.

Именно мобилизацията на французите е фактът, който струва ми се, би трябвало да бъде още веднъж внимателно анализиран: както от обществата с дълъг многопартиен опит, така и от най-новите страни-членки на Европейския съюз.

Изходният пункт на тези разсъждения са статистическите данни за участието на французите на първия кръг от изборите.

Ако пренебрегнем останалите показатели, които характеризират съществуващата политическа система и се фиксираме единствено върху упражняването на електоралното право, то ще заключим, че няма друга държава в света, в която демокрацията да е толкова жива, жилава и истинска. Поредното доказателство за уникалната мобилизация на французите, които след два дни отново ще застанат пред урните, е следното: 38 милиона французи или 84 на сто от имащите право на глас направиха своя избор на 22 април.

Какво означава това:

На първо място демонстрация на доверие в политическия потенциал на кандидатите; високи очаквания за персоналната роля на всеки от тях; убеденост в значимостта на президентската институция.

Синдромът «всички политици са маскари, да правят каквото щат“ – сякаш тук не съществува…

На второ място съзнание за смисъла на личното участие в политиката; изпълване със съдържание на понятието ДЕМОКРАЦИЯ. Тази характерна политическа ангажираност на французите е резултат и на натрупания през годините опит, които доказва, че улицата е силна, че нейният глас се чува и че с този глас така или иначе управляващите се съобразяват.

Синдромът «кучетата лаят, а керванът си върви …» също не е валиден във Франция.

На трето място чувството за солидарност; политическа култура; традиции за отстояване на гражданските права. И на четвърто място добрата драматургия на кампаниите .

Въпреки задължителната доза демагогия в агитационните материали и в речите на първите двама, прави впечатление, че техните програми са конкретни и подробни и че нито Саркози, нито Роаял се крият зад общи постановки и нищо не значещи лозунги. Техният дебат в сряда вечерта беше завидна демонстрация на прагматизъм и здрав разум.

Кой от двата подхода ще победи - Социализъм или Либерализъм – ще научим след броени часове.