Председателят на Европейския съд в Люксембург за някои проблеми на ЕС

Съдиите от България и Румъния току-що са се нанесли в сградата на Европейския съд, отбелязва Рйнхард Мюлер от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, който е разговарял с председателя на съда, гръцкия юрист Василиос Скурис. Скурис е в съда още от 1999 година, а през 2003 го оглави. Съдът разглежда многобройни жалби на страните-членки и на Брюксел, включително и свързани с разширяването на Евросъюза. 57-годишният Скурис, който е завършил образованието си в Германия, навремето беше гръцки вътрешен министър. Негова специалност е конституционното право и не случайно в началото на разговора става дума за провалената европейска конституция. Скурис смята, че хората, отхвърлили с референдум Конституционния договор, просто не са били убедени от политиците, че това не е същинска конституция. Гражданите усещат, че ЕС непрекъснато разширява правомощията си, включително и чрез решенията на Евросъда, отбелязва журналститът от ФАЦ. В отговор Василиос Скурис пояснява:

“Фактът, че страните членки запазиха компетенции в някои важни области, изобщо не означава, че могат да ги упражняват без ограничения. Държавите запазват правото си да събират преки данъци, например, но нима можем да си представим истински обединен пазар без минимална хармонизация и в тази област? Тоест, дори когато казваме, че страните запазват компетенциите си в една или друга област, трябва да имаме предвид, че упражняването на тези компетенции не бива да влиза в противоречие с основните свободи в ЕС.”

Василиос Скурис не смята обаче, че съсредоточаването на все повече компетенции в Брюксел води към неусетно възникване на европейска федерална държава. Той е на мнение, че вече няма проблеми със свободното придвижване на стоки, но трудности все още съществуват в трансграничното предлагане на услуги и в свободното движение на капитали, че данъчните системи в страните-членки все още са доста различни. Председателят на Европейския съд припомня постигнатите големи успехи като Шенгенското споразумение, решението за взаимно признаване на наказателните присъди и общоевропесйката заповед за арест. Дали обаче всички държави са били наясно с какво се захващат, влизайки в ЕС, иронично пита журналистът от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Ето какво отговаря Василиос Скурис:

“Не винаги предварително е можело да се прогнозира какви трудности ще се появят. Вземете например опазването на околната среда. В тази област ЕС е приел правила, който трудно могат да се приложат в страна като Гърция, да речем. Въпреки това правилата са добри. Тоест, понякога се гласува за решения, чието осъществяване очевидно ще бъде трудно. До тази констатация рано или късно стигат всички страни-членки.”