Предполагаемите атентатори в Лондон са били британски граждани. Какви са изводите от това?

ските държави? Коментар от Петер Филип.

Доста британци положително биха се чувствали по-добре, ако атентаторите бяха чужденци, промъкнали се на острова през строгите проверки на летището Хийтроу. Шокиращата истина обаче е друга: извършителите за британски граждани, те са представители на мюсюлманското малцинство в страната. Този факт положително ще отприщи какви ли не спекулации, предположения и подозрения. Най-важният въпрос сред тях ще бъде: дали пък мюсюлманите в нашите собствени страни не са наистина някаква “пета колона”?

Тези съмнения и въпроси, както и изводите, свързани с тях, ще засегнат доста страни. Защото във Франция живее голяма ислямска общност от североафриканци, в Германия – милиони турци, положението не е по-различно и в други по-малки европейски страни. Както е известно, в Холандия върви процесът срещу един мароканец с холандски паспорт по обвинение, че е убил кинорежисьора Тео ван Гог. В Мюнхен пък се води следствие срещу един кюрд по подозрението, че набирал доброволци за терористичната организация Ансар ал Ислам.

Да, подобни примери привличат вниманието, но те не са типични и не бива да определят образа на ислямските общности в Европа. Атентаторите от Лондон без никакво колебание избиха и доста мюсюлмани, а това косвено ни води към извода, че терористите са просто едно незначително малцинство сред мюсюлманите. И че им е абсолютно все едно дали всички мюсюлмани ще бъдат под подозрение само заради тях. Нещо повече – навярно тъкмо това е целта им. Защото сбърканото мислене на тези заблудени хора познава само едно: противопоставянето на “ние тук” и “те там”. При това, когато говорят за “онези там”, радикалните ислямисти за всяко свое всекидневно разочарование много често приписват вината на немюсюлманското мнозинство – по идеологически или религиозни мотиви. Когато това чувство се свърже и с международни кризи или войни – от Палестина до Афганистан, от Багдад до Сребреница – естествено възниква избухлива смес.

Това обяснява доста неща, но не извинява действията на терористите. Убийците от Лондон са чисти престъпници. Такива, каквито бяха извършителите от Мадрид и убиецът на Тео ван Гог. След като стигнат до този извод, европейците обаче не бива да изпадат в истерия поради предполагаемата ислямистка опасност. Всички те, вкюлчително и германците, би трябвало по-скоро да се замислят над собственото си поведение и да се запитат какви грешки са допуснали. Защото грешки има. Не става дума за прекалено либералния граничен контрол, а за немарливото отношение към непрекъснато растящото мюсюлманско малцинство в нашите страни. Защо например тук никой не се замисля какво голямо значение имат религията и религиозните традиции за мюсюлманите? Девизът гласи тъкмо обратното: Щом искат да живеят тук, ще трябва да се интегрират. Така религията и религиозното обучение са натирени в задния двор, където дебнат съмнителни имами и радикални проповедници.

Убиецът на Тео ван Гог е продукт именно на такова училище, в други европейски страни също гъмжи от подобни радикални даскали, при които религиозната индокринация заедно със социалната изолация и маргинаризация задължително се превръщат в терористични агресии. Това не може изцяло да се предотврати, но опасността може да се намали, като се създава у малцинствата чувството, че принадлежат към това общество. С това се помага на тях, но и на самото общество.