Преди три години Германия легализира проституцията.

В цялата Федерална репубика броят на регистрираните жени, занимаващи се с проституция, възлиза на около 400 000. Мнозина от тях са принудени обаче против волята си да дават половината или повече от заработеното на сутеньори. В борбата срещу експлоатирането на проститутките страните в ЕС вървят по различни пътища. Докато Швеция залага на високи глоби, Германия и Холандия легализараха проституцията. Поне на хартия – това вече представлява съвсем нормална професия.

Различните случаи обаче са толкова различни, колкото и отделните съдби. Едни работят само временно или за по няколко часа седмично, за други това е единствена професия, а за трети – хоби. Преди три години германският законодател реши да превърне проститутките в обикновенни наемни работнички. Жените – имат право на платен отпуск и болнични. Тези възможности обаче – почти не бяха използвани – казва социоложката Емилия Митрович от Хамбург. Тя работи за голямото профсъюзно обединение на работещите в сферата на услугите – Верди :

“Първо това е сфера, в която жените са много мобилни. Много от жените често сменят местоживеенето си, те работят в различни браншове. Има някои, които са так да се каже назначени на твърда - минимална заплата, защото отдавна са в бранша и предпочитат минималното ниво на осигуряване, което все пак ще им донесе известни предимства за получаването на пенсии и социална сигурност. “

Точни статистически данни, за каква част от жените се отнасят тези заключения, няма. Причината за това е, че обществените здравноосигурителна каси регистрират осигурените не според конкретни професии, а само в рамките на по-толеми професионални групи. Повечето проститутки вероятно са регистрирани като служащи в групата на заетите в хотелиерството и ресторантьорството. В частните осигурителни институти има известна част жени, които сами си плащат осигуровки, регистрирайки се кто проститутки. Точната цифра обаче е фирмена тайна. Емилия Митрович казва:

“Изглежда е така, че даже и осигурителите се опасявт за добрия си имидж, че предлагат осигуровки на проституки, поради което предпочитат да не правят официални изявления по този повод и да не предоставят данни.”

В същото време има и достатъчно жени, които се занимават с проституция, и които смятат, че вършат нещо недотам почтенно. Мехтхилд Пинглер е пълномощничка по въпросите на равнопоставеността между половете и същевременно отговаря за проблемите, свързани с поституцията . По повод интегрирането на жените в пазара на труда тя казва:

“ Проблемът е в това, че те са се отдалечили твърде много от обичайните трудови процеси. Повечето от тях не са свикнали с онова, което ние наричаме нормален работен ден от седем и половина или осем до 17 часа.”