Преди посещението на Ангела Меркел в Китай

Преди посещението си Ангела Меркел вероятно много се е измъчвала от въпроса за ролята на темата за човешките права в Китай. За нея визитата е един вид пробен камък дали тя ще намери нов подход в сравнение с Герхард Шрьодер. Ако тя остане верна на критичното си отношение към Китай, което имаше в опозиция, няма да може да избегне критичните забележки за нарушения на човешките права.

Ангела Меркел е известна с мекия си тон, въпреки който запазва праволинейност. От тази гледна точка изглежда много вероятно в Пекин Меркел да засегне темата за човешките права. Само това обаче няма да е достатъчно да се заговори за нова политика спрямо Китай. Бившият външен министър Йошка Фишер например не се колебаеше пред телевизионните камери на живо да поучава китайския си колега във връзка с човешките права. Това изобщо не предизвика търкания с Китай.

По тази логика Ангела Меркел може да тематизира правата на човека без да трябва да се опасява, че така ще възникне млазовите атмосфера, поне докато китайската страна е уверена, че всичко си остава само на думи. Остава да се изчака за да се види дали подобно на много други представители на ЕС и канцлерката ще остане в тези рамки или пък смело ще излезе от тях.

Дори и при изострен тон по отношение на човешките права връзките между двете страни в основните си ще останат непроменени. След края на конфликта между Изтока и Запада постоянното разширяване на икономическите връзки е остовен компонент на германската политика спрямо Китай. С малко прекъсване след кървавото потушаване на студенското движение през 1989 година тази политика беше прилагана с все по-голям прагматизъм.

В момента нито една западна страна не поддържа толкова добри връзки с Китай като Германия. Тези връзки намират израз в икономическия обмен. В замяна китайците считат Германия за най-важния си приятел и икономически партньор в Европа. Вероятно нищо няма да промени дори и фактът, че Меркел поддържа по-тесни връзки с Китай отколкото на времето Шрьодер и че поставя други акценти в Европа. Професорът по източноазиатска политика в университета в Бохум Гу Сюеву изрази следното мнение:

“Меркел ще е готова да пожертва добрите връзки с Народна Република Китай в полза на ЕС или СЩ само ако е стратегически крайно необходимо. Този сценарии обаче е по-скоро нереалистичен, защото приобщаването на Китай е и в американски интерес. Засега няма признаци, че Меркел ще въведе промяна на курса в китайската политика.”

Още преди да поеме канцлерския пост Ангела Меркел обяви, че ще продължи китайската политика на предшественика си. През февруари външният министър Щайнмайер посети Пекин и също така обеща континуитет в политиката.

Причините са ясни. В ерата на глобализацията бесният икономически растеж на Китай представлява предизвикателство за останалите държави и континенти. Американската политика например се люшка между сътрудничество и ограничаване на Китай. Само политика на ограничаване може да принуди авторитарен Китай с неговото милиардно население да предприеме опасни самостоятелни действия.

Според западните синолози обаче бъдещата политика ще трябва да включи и въпроса за човешките права.

И така – дали явно да остъди нарушенията на човешките права или пък действа задкулисно за да не изложи домакините си? Преди посещението си в Китай Ангела Меркел е изправена пред трудно решение.