Преди пет години бе въведено еврото

Честито на Словения, която от 1-ви януари 2007-ма ще е членка на еврозоната. Еврото играе от край време важна роля в страната, както всъщност във всички югоизточноевропйски държави, които все още не са членки на еврозоната.

Въвеждането на еврото преди пет години в 11 държави едновременно изиска неимоверни усилия. Всички банки и спестовни каси бяха снабдени с новите пари, които от своя страна се погрижиха еврото да попадне в платежния кръговъртеж. Въвеждането на новата парична единица премина безупречно. И не само това. Още от първия ден еврото е една от най-стабилните валути на световните финансови пазари, а още в самото начало курсът на еврото се нареди непосредствено след този на долара.

Еврото се смята и до днес за достоен заместител на дойче марката, която до преди въвеждането на единната европейска валута, бе най-важната парична единица в Европа. С изключение на Великобритания, Швеция и Дания еврото е официална парична единица във всички стари страни-членки на ЕС, който от своя страна е най-голямото и най-стабилното икономическо пространство в света. Специфично германската стабилност на валутата е от началото на 2002-ра насам характерна и за Европейската Централна банка, която за да гарантира стабилен евро-курс е независима от политически поръчения на правителства от еврозоната. От началото на 2006-та година еврото покачи курса си с 12 процента спрямо долара, което означава, че пребиваващище в Америка европейци получават повече долари за евро. Това радва най-вече европейските туристи. По-трудно е положението в САЩ за европейските износители. Износителите на германски автомобили например са изправени пред дилемата или да повишат цената в долари, за да нямат загуба в евро, което обаче е почти невъзможно с оглед на конкуренцията, или пък да да се примирят с мисълта, че при сделките в Щатите доходите им в евро ще са по-ниски. За сметка на това обаче понижаването на цените на внесените от Америка стоки изостря конкуренцията в Европа и допринася по този начин на стабилизиране на цените.

Стабилният курс на еврото се гарантира посредством Пакта за стабилност и растеж, който задължава страните-членки на еврозоната да намалят външния си дълг на не повече от три процента от брутния вътрешен продукт. Новите страни-членки на ЕС, присъединили се към Общността през 2004-та година, все още не са в състояние да затвърдят политиката си на стабилност – някои от тези страни имат прекалено висок годишен външен дълг, а други не са в състояние да контролират покачването на цените.

Всяка една страна-членка на ЕС е задължена да стане и членка на еврозоната, щом изпълни необходимите за това критерии. На този етап най-близо до тази цел са Малта и Кипър, докато големите нови членки на съюза Полша, Чехия и Унгария са с прекалено висок външен дълг, а балтийските републики изпитват затруднения поради прекалено бързото покачване на цените. Стабилната стойност на еврото е от огромно значение за доверието в бъдещето на единната европейска валута. Парите сами по себе си са нищо повече освен хартия и метал. Едва доверието в тях създава стойността им и съхраняването на тази стойност.