1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Предизвикателството на процеса за СПИН в Либия

9 юни 2005

Под това заглавие швейцарският всекидневник “Нойе Цюрхер Цайтунг публикува днес следната кореспонденция от египетската столица Кайро: /впрочем статия по същата тема днес публикува и френският вестник “Льо Фигаро”/

https://p.dw.com/p/At10

Съд в Триполи оправда във вторник девет либийски полицаи и един военен лекар. Пет български медицински сестри и един палестински лекар бяха повдигнали през януари обвинение срещу тях, че според, както твърдят здравните работници, ги изтезаванл в затвора. По този начин либийците изтръгнали признанието, че чужденците съзнателно са заразили със СПИН над 400 пациенти в детската болница Ал-Фатих в Бенгази. “Полицаите и военният лекар са невинни”, заяви обаче съдията. Оправданите либийци напуснаха ликуващи съда. Либийският защитник на обвиняемите в СПИН-процеса заяви впоследствие, че неговите довереници щели да обжалват решението. Българската външна министърка, която понастоящем се намира в Триполи даде израз на разочарованието си от оправдателната присъда: “Още не е взето окончателно съдебно решение, но оправдателната присъда повдига въпроса, доколко ефективно е в действителност либийското правосъдие”, заяви тя.

Докато случаят с изтезанията бе разгледан бързо, процесът срещу служителите-чужденци от болницата се точат вече 5 години. След като миналата година бяха признати за виновни, че съзнателно са причинили епидемията от СПИН в болницата Ал-Фатих, те бяха осъдени на смърт чрез разстрел. Последвалото второинстанционно дело трябваше да приключи на 31-ви май, но оповестяването на присъдата бе отложено за 15-ти ноември, без да се назовават основания. Здравко Георгиев, освободеният и живеещ в Триполи съпруг на гравната обвиняема, бе заявил по българската телевизия, че медицинските сестри били на края на психическите си сили. Не вярвали нито в справедлива присъда, нито в помилване. Процесът срещу мъчителите си започнали единствено по настояване на защитниците. Всички, в това число и той самият, били изтезавани. Най-страшни били електрошоковете, бе заявил Георгиев през септември в разговор с кореспондентката на “Нойе Цюрхер Цайтунг”.

Докато намиращите се в затвора служители на болницата са изтощени и деморализирани, либийският държавен глава Кадафи с всеки изминал ден изглежда все по-ненаясно, как да изведе този процес до добър край. В последно време на запад се увеличиха интересът към случая и симпатиите към осъдените. На запад са на мнение, че чужденците са изкупителни жертви за непоносимите хигиенни условия в либийските болници; тези условия били в действителност виновни за заболяването на 400 деца и за смъртта на междувременно 50 деца. Близките на болните деца отричат това. Посредством дезинформация от страна на държавните медии, но също така благодарение на табуто, да се критикува политиката или здравеопазването в Либия, те са принудени, да смятат, че българките и палестинеца са отговорни за епидемията.

По време на арестуването на болничните служители в 1999 год. неумелото вменяване на вина на чужденци още не представлява проблем. Съответно те са обвинени, че съзнателно са заразили децата с вируса, за да дестабилизират Либия. Страната по това време се смята за покровителка на тероризма и са й наложени санкции. Но под натиска от страна на либийските граждани, които се стремят към сближаване с Европа, ръководството в Триполи бе принудено да смени курса си. Тази промяна започна с предаването на либийските заподозряни за атентата в Локърбий и продължи с изплащането на компенсации на близките на жертвите. Като награда за сътрудничеството на Либия ООН в 2003 год. вдигна санкциите си.

Външнополитическата промяна намери отражение и в процеса по СПИН-скандала. Обвинението в опит за дестабилизация на Либия бе оттеглено, вместо това бе заявено, че обвиняемите чрез заразяването искали да открият лекарство срещу СПИН. През миналата година реабилитацията на Кадафи стигна дотам, че европейските държавни ръководители го посещаваха един след друг. Преди да бъде оповестена присъдата през май 2004 год., надеждата за оправдателна присъда за българките и палестинеца беше голяма. Налагането на смъртно наказание даде впоследствие ясно да се разбере, колко много вътрешнополитическите промени в Либия изостават от външнополитическите.

С оправдателната присъда срещу либийските полицаи и отлагането на делото на втора инстанция обаче спасяването на честта на Кадафи може да забуксува. До преди няколко месеца западните посетители в Триполи споменаваха СПИН-случая само между другото. Сега те много по-недвусмислено искат от Кадафи, да го разреши коректно. Това се дължи и на променената позиция на българското правителство. За пръв път неотдавна българският президент посети Либия, за да обсъди случая с Кадафи.

Най-ясен знак обаче София подаде с това, че отхвърли исканията да изплати компенсации на родителите на болните и починалите деца, както предложи Либия в края на миналата година. Вероятно в Триполи се надяваха, по този начин да успокоят родителите и така да могат да оправдаят обвиняемите, без да трябва да признават собствената вина. София отвърна, че плащането би се равнявало на признание, ала здравните работници били невинни и искали да получат справедливост. Ако България и ЕС, чиито член България ще е най-късно в 2008 год., последователно поддържат натиска, Кадафи ще трябва да намери друго разрешение, евентуално за собствена сметка.