Предизборна борба

Високият политически градус, фиксиран още в началото на надпреварата за местния вот, придоби ефекта на чаша силно кафе за позадрямалия през лятната ваканция български елит и на допълнителен стимулант за привикналото с постоянната си невроза българско общество. Проясняването профила на конкретните играчи в битката на 28 октомври, както и конфигурирането на политическите формации за местното сражение вече извежда предизборния дебат от сферата на общите прогнози и констатаци и го насочва към специфичните подробности на вота, неговите конкретни цели и залози.

Още след първия вот за депутати в Европейския парламент през май стана ясно, че най-важното на изборите за кметове и общински съветници ще се окаже коалиционната политика, която ще следват отделните партии. Тази важност се определя от знаковите партньорства, чиито политически последствия ще надхвърлят рамките на конкретните местни избори. Коалицията или формацията, която спечели най-много и най-качествени кметски и съветнически места, би имала изгодна стартова позиция за евентуални предсрочни, или в крайна сметка, за редовните парламентарни избори през 2009 година.

Освен това с всеки изминал ден от българското членство в ЕС става видима решаващата роля, която предстои да играят европейските фондове в икономиката на отделните общини и градове, а тези средства се очаква да бъдат осигурявани и управлявани, сиреч преразпределяни, тъкмо от избранниците на съответните партии и коалиции в общинските съвети, насочвани от съответните кметове. Който успешно контролира средствата за местната икономика, той на практика държи в ръцете си вота за следващото управление.

На този етап от изборната надпревара се открояват няколко характерни явления за българската политическа сцена.

Партията ГЕРБ, с неформален лидер претендентът за нов кметски мандат в столицата Бойко Борисов, реши да акцентира върху полицейския и военизиран профил на своите кандидати за кметове и общински съветници, символизирайки по този начин така желаната от измъчения от криминалната престъпност, корупцията и беззаконието народ „твърда ръка”. Този акцент, който някои наблюдатели нарекоха популизъм, както и обединителните претенции на ГЕРБ спрямо българската десница, успяха да привлекат за негови съмишленици дори членове на част от елита в СДС от неговия Национален дискусионен клуб.

Вътрешните конфликти в БСП, все по-засилващите се трудности в управлението на тристранната коалиция и видимото вече дистанциране между нейният създател, президента Георги Първанов и бившите му съпартийци, доведоха до изненадващата на пръв поглед номинация на „ноторния” генерал от службите Бриго Аспарухов за кметския пост в столицата. Само на „пръв поглед”, обаче,защото в негово лице от една страна се прави опит за гасене на пожара с насрещен огън – срещу генерала Борисов се изправя генерала Аспарухов, а от друга – създават се условия за ре-легитимиране на старите генералско-милиционерски кръгове в БСП, които разтърсени от отварянето на досиетата, продължават да търсят начини за запазване на своето безспорно влияние в сенчестото управление на държавата.

По утвърдена през последните няколко години формула българската десница отново е на път да докаже, че е изпаднала в нещо като политическа прострация, изходът от която е твърде неясен. Вместо да стимулират рационалното мислене на остатъците от десните формации на прехода, което предполага дори елементарно единство и взаимодействие, изборите действуват като катализатор на нови и все по-безмислени фрагментиирания сред тях. Днес запазилия разсъдъка си дясно мислещ човек по никакъв начин не може да си обясни защо странната сегашна Демократическа партия реши да номинира за столичен кмет един колоритен спортен деятел, а лидерите на СДС и ДСБ извадиха от общия си някога „ръкав” за кандидат-кмет на София член на същата Демократическа партия и бивш шеф на валутния борд при управлението на Иван Костов. Енигматичното поведение на новоизбрания лидер на СДС около консултациите за обща дясна кандидатура, довело в крайна сметка до елементарната и банална договорка с ДСБ за един безспорно способен, но доста спорен за представите на самата десница и малко известен общ кандидат, не дава особени надежди за излизане от споменатата прострация. Подобно медицинско състояние на групата десни формации съвсем естествено открива пространство за амбициите на ГЕРБ да оглави десницата и да я оформи като такава според представите на Бойко Борисов.

Такъв е залогът на основните формации в предстоящите на 28 октомври избори в страната. Естествено сред тях ще се въртят детерминираното като електорат ДПС и мъчещото се да оцелее на политическата карта НДСВ, но те едва ли ще имат значимо присъствие в местната власт.

Засега все още не се открояват личностните профили на по-интересните кметски и общински кандидати сред многобройните претенденти, но официалното начало на кампанията предстои.

И тогава – на война, като на война, както казват французите.