Предизборната кампания в България

“Вяла и скучна кампания” – това е преобладаващата оценка не само на експертите, които пряко наблюдаваха този процес, но и на обикновените граждани, които в неделя предстои да застанат пред избирателните урни. Обявена при старта й като “евтина и скромна”, надпреварата освен всичко се оказа и непродуктивна.

До последните дни преди нейното начало миналия месец само един от 7-те претенденти за поста държавен глава беше сигурен в своето кандидатиране. Сегашният президент и кандидат номер едно в надпреварата по същество започна кампанията си много месеци преди политическите формации извън управляващата коалиция да си дадат сметка дали ще имат собствени кандидати, кого ще издигнат и как възнамеряват да подкрепят. В качеството си на действащ президент Първанов и неговите съветници така подготвиха изборната си стратегия, че повече от половин година държавния глава имаше възможност да посещава максимален брой градове, села и паланки, да се ръкува с възторженото население и да го “стимулира” с окуражаващи, основно проевропейски, слова и обещания. В месеците, когато президентът Първанов обикаляше неспирно масови народни надпявания и надсвирвания, когато жънеше първия сноп жито или откриваше тържествено ремонтирани улици и някой и друг паметник, крайният националист и лидер на “Атака” Волен Сидеров все още се опитваше да замазва скандалите с педофилските и побойнически прояви на своите депутати, както и собственото си поведение по време на срамния инцидент на магистрала “Тракия”. В тези усилни за действащия държавен глава дни и седмици на неспирни пътувания из страната, партиите от десницата водеха не спор, а направо битка помежду си около номинацията на общ кандидат. Резултатът от войната вдясно беше вкарване в състезанието, вярно, на почтен и авторитетен кандидат в лицето на Неделчо Беронов, но толкова неизвестен за масовата публика, колкото наблюдатели и електорат трудно можеха да си представят. Когато сегашният президент вече парадираше в медиите с успешния евроинтеграционен процес, резултат от работата на три правителства, както и с “височайшото” решаване на тежкия проблем със столичния боклук, оказало се в последствие неизпълнимо, едва тогава на обществения хоризонт започнаха да се появяват силуетите на останалите участници в кандидат-президентската “седморка” – обвеяния с романтичното минало на началния седесарски период, но белязян със стигмата на комунистическите тайни служби бивш конституционен съдия Георги Марков, малко тъжният анти-натовец и бивш началник на Генералния щаб на войската Любен Петров, вечно неудачния в политиката зоолог Петър Берон и странният, наричащ себе си “просветен националист” проф. Георги Велев.

Всички те се хвърлиха напористо в надпреварата но скоро, къде поради финансови трудности, къде поради просветление за реалните им шансове, силно намалиха агитационното темпо и на финалната права отново се превърнаха в избледняващи силуети на фона на очерталите се фаворити.

Друга характерна черта на приключилата кампания е, че нито един от ТВ клипове, плакатите или лозунгите на основните кандидати, не направи особено впечатление и не успя да генерира запомнящо се послание.

Рекламата на сегашния президент, излъчвана по електронните медии, поразително напомня годините на развития социализъм и култовата поредица “По хълмовете на времето”, която и до днес безпогрешно впечатлява левите избиратели над 50 години. Предизборната хроника, излъчвана всяка вечер обилно от кабелната телевизия СКАТ, обслужва единствено лидера на “Атака” Волен Сидеров, който в репортажи от деня развива пред грейналите лица на своите симпатизанти познатите до втръсване популистки тези за турцизирането на България, за корупцията във всички сфери на обществото и за способността на “Атака” за кратко време да въведе ред и законност в държавата.

Неубедителни, за съжаление се оказаха и клиповете на подкрепяния от четирите десни партии Неделчо Беронов, който е накаран да прави в тях точно онова, което не трябва – да обяснява както напредналата си възраст, така и партийната си независимост. Крайният ефект е съвсем обратен и е удивително как маститите “специалисти” в неговия предизборен щаб не са доловили този момент. Посланията от ТВ екран и плакатите на Георги Марков са също противоречиви – митинговия “екзекутор” от началото на 90-те години поражда по-скоро носталгия към миналото, отколкото ентусиазъм за бъдещето. Националистическата тройка Берон, ген.Петров и проф.Велев буди известно съчувствие към своите кандидатски усилия, но то трудно може да се трансформира в някаква подкрепа, камо ли активна.

Така след края на кампанията и утрешния ден за размисли, идва денят за действия. Този път на избирателите. На онези, които обикновено са приемали, че здравия разум на българина, в крайна сметка е надделявал и побеждавал. Дано и сега стане така.