Прегряване на източноевропейските икономики?

В специалния си доклад „8+2” за икономическото развитие и тенденциите в новите източноевропейски членки на ЕС, Световната банка отчита, че рязко нарасналото търсене в поне от тези 5 държави потенциално води към прегряване на икономиките. Това се отнася най-вече до Латвия, но също и до Естония, Литва, България и Румъния. В тези държави сегашният растеж на икономиките едва ли ще може да се задържи, казват от банката, и забавяне ще настъпи още тази година. България засега ще бъде изключение.

За успешното си икономическо развитие досега 10-те най-млади членки на ЕС се ползват от благоприятната външна икономическа среда: фактори като стабилен глобален растеж, ниски лихви, и положитено отношение на инвеститорите към новопояваващите се пазари.

Едновременно с добрите икономически резултати новите членки на ЕС остават изложени на различни рискове, които могат да се проявят много бързо ако външните фактори станат неблагоприятни. Един от рисковете идва от инфлацията. Тя расте в няколко държави, главно трите балтийски държави и Полша и Чешката република. В България стегнатата фискална политика е помогнала инфлацията да се задържи, по което страната се различава от другите нови членки на ЕС.

България обаче е сред най-закъсалите с дефицита по текущата сметка, които е 15%, заедно с Латвия и Естония. В няколко държави са нараснали и външните дългове, най-вече България, поради големи заеми между компаниите. По отношение на дефицита и външните дългове Латвия е най-уязвима, но от Световната банка казват също, че България, Литва и Румъния се нуждаят от „внимателно наблюдение”.

Едно заключение на банката отнасящо се до всикчите 8+2 държави е, че почти никоя от тях не успява да се възползва от силния икономически растеж за да подобри публичните си финанси. Единствено България и Естония са успели да затегнат фискалната си политика, но за България се казва също, че през тази година се предвижда разхлабване, каквото според банката страната не може да си позволи.

Реформите почти навсякъде в 10-те държави са замрели, донякъде поради т.нар. „умора от присъединяването”. По-сериозни причини за това обаче според Световната банка са повсеместната политическа нестабилност и слабият адмибнистративен капацитет. По-сложни реформи като например тези в администрацията, правосъдието и пазара на работна сила са съвсем закъсали и ще трябва да им се даде нов тласък.

Специална тема на това издание на доклада „8+2” е ефектът от евроинтеграцията върху земеделието. Тя е довела до голямо увеличаване на доходите на фермерите, но със значителни разлики по държави и райони. Земеделските структури в региона са изключително многообразни, казва се в доклада, и въпреки това селското стопанство във всички страни-членки на ЕС се подкрепя в една единствена форма по силата на Общата земеделска политика. Продуктивността на земеделския сектор в новите членки на ЕС остава далече под нивото на 15-те по-стари членки. Получаваните помощи за този сектор според доклада не са използвани добре - не е предприето преструктуриране и консолидиране на сектора, а са изразходвани значителни бюджетни средства без резултат. Повечето държави са насочили допълнителните средства към избрани категории производители, вместо да разпределят равномерно средствата. Това според Световната банка доприняся за допълнителни нови деформации на аграрния сектор, където ще се прояват и едни от най-големите предизвикателства.