Преглед на списанията ”Шпигел”, ”Щерн”, Фокус”
11 април 2006Когато на 19-ти ноември 2005-та година в Багдад започна съдебният процес срещу бившия иракски диктатор начело на петчленния съдебен състав стоеше кюрдът Рисгар Мохамед Амин. Той беше единственият от съдебния състав, който не криеше името си по съображения за сигурност. Амин е политически независим, образован човек, който навремето отказал да стане член на партията на Саддам Баат. В резултат на това достъпът до съдийството му бил дълго време забранен въпреки добрата му квалификация. По време на процеса срещу Садам той се опитваше да докаже, че новият Ирак е тръгнал по пътя към правовата държава въпреки всичко отблъскващо, което се случва в него. Съдят Амин мечтаеше за независим правосъдие, демократично разделение на властите , зачитане на човешките права и равнопоставеност на всички пред закона. Само че четири седмици след началото на процеса дойде и провалът. Садам започна поредната си словесна тирада срещу американското правителство, прекъсваше непрестанно съдията, хвалеше собственото си господство, казано направо, той се държаше така, както си позволяват да се държат пред съда хора от неговия сой, без значение, дали се казват Милошевич или Йоджалан. Те игнорират безчинствата, в които са обвинявани, присмиват се над страданието на жертвите си, показват пренебрежнеието си пред съда и провокират с борбени речи. Само че съдята Амин не се развика на свой ред, не изхвърли обвиняемия от съдебната зала, не му наложи наказание. Той реагира сдържано и разумно, за да не си навлече обвинения в това, че се отнася нечестно спрямо Саддам и останалите седем обвиняеми. С това Амин си спечели международно признание. В Ирак обаче противниците на Саддам твърдяха, че съдията Амин се държи прекалено мило с обвиняемия, че му дава прекалено много време за тирадите му, че съдебният процес се влачи. ”Единственият, който печели от демокрацията в Ирак е Садам”, отбеляза тогава цинично вестник ”Сабах Джадид”. Януари тази година Амин се оттегли от съдебния процес срещу Саддам. Наследникът му на председателското място в съдебния състав – Рауф Рашид Абд ал-Рахман говори езика, който Садам и привържениците му разбират. В залата се стига до безредици и крясъци. Адвокатите на Садам обвиняват новия съдия в пристрастност, защото е кюрд, който е бил малтретиран по време на режима. Абд ал-Рахман изхвърля от залата всеки, който се държи непристойно. Онези от адвокатите, които му пречат биват замествани с нови, готови да го слушат. Така проблемът изглежда разрешен.
В едно процесът срещу Садам се различава от останалите от подобен вид. Той не се провежда върху стабилната основа на утвърдена съдебна система, а върху развалините на една диктатура и е съпроводен при това от бомби, атентати, страх и ужас. Хаос цари вътре и извън съдебната зала, въпреки желязната ръка на новия съдия. Въпросът е, кой е действащият закон – този от вчера или другият от утре? Желанието на съдията Абд ал-Рахман да покаже на иракския народ, че в един цивилизован свят е възможно и разследване на престъплението, извършено от бивш диктатор, и честно отношение спрямо обвиняемия, е твърде далеч от действителността в тази страна. Това четем в статия от последния брой на списание ”Шпигел”, посветена на съдебния процес срещу Саддам Хюсеин.