Преглед на списанията “Шпигел”, “Щерн” и “Фокус”.

“Шпигел” посвещава последния си брой на въпроса, доколко биологично чисти са био-продуктите, продавани във все по-голямо количество в германските магазини. “Фокус” пък открива виталността на мъжете

около 50-те и интервюра няколко от тях.

“Косите- огледало на душата”, пише на заглавната си страница Щерн”. Темата е представена по-скоро в булеварден, отколкото в научно-популярен стил. Както може да се очаква от едно илюстровано списание “Щерн” поставя акцента най-вече върху снимките на известна мюнхенска фотографка, обикаляла пет години света, за да документира различни видове прически.

В “Щерн” обаче има и една доста интересна статия със силно актулно-политическо значение. Тя е озаглавена “Новите господари на Африка” и в нея се представя завоевателния поход на Китай в икономиката на редица африкански страни. “Китайците искат да получат на почти всяка цена подземните богатства на континента. Гладът им за нефт и мед е толкова голям, че те сключват сделки с най-лошите диктотари в света”, пише “Щерн” в подзаглавието. В самата статия четем:

В момента в Африка има над 800 китайски фирми и броят им нараства с всеки изминал ден. Те добиват нефт в Судан, кобалт в Конго, мед в Замбия, хром- в Зимбабве. Инженери от Далечния изток прокарват ж.п. линии в Нигерия, строят стадиони в Гана, летище – в Алжир и външното министерство в Руанда. В същото време, в което Франция се оплаква от това, че губи досегашното си влияние в Африка, Китай протяга ръка към Черния континент и то най-вече – към подземните му богатсва, обобщава списание “Щерн”, преди да опише, как изглеждат конкретно няколко китайски инвестиции. Според “Щерн” без значение, в коя африканска страна се намират, китайците се проявяват като експлоататори, взаимствайки модела на някогашните колониални сили. Затова “новите господари не са обичани”, пише “Щерн”. В статията четем:

“Също, както някога Париж, Лондон, Брюксел или Берлин днес Пекин е заинтересован предимно от това, да добива възможно най-евтино суровини за собствената си икономика. Китайците не мислят за развитието на Африка. Те, например, не плащат никакви данъци в Замбия. Освен това сключените през 1998-ма година договори ги освобождават от плащане на досадни социални осигуровки. В момента, в който купи мината Чамбеши, китайската държавна фирма NFCA намали заплатите, премахна здравните осигуровки и отказа да финансира училища и улици. “Сключените тогава договори са много лоши за Замбия. Сега се опитваме да преговаряме наново”, казва търговският министър на африканската страна.

Китайците не се интересуват и от условията на труд в мината. През април 2005-та след експлозия на взрив в нея умират повече от 50 замбийци. На журналистически запитвания по този случай говорител на китайската фирма отговаря сухо, че не вижда причини, да се дискутира за начина на производство.

Според “Щерн” въпреки всичко някои африкански правителства се радват на китайските фирми, които не се интересуват от това, къде отиват парите им. “Щерн” дава примери със Зимбабве и Судан:

“Пекин се противопроставя на всяка критика по адрес на омразния диктатор на Зимбабве Роберт Мугабе. Китайците дори му доставиха бойни самолети на стойност 120 милиарда долара. Мугабе им подари лицензии за добив на платина и хром. От години Пекин блокира всяка резолюция на Съвета за сигурност на ООН срещу Судан, чийто режим е обвиняван за геноцида в Дарфур. В замяна на това диктаторът на Судан осигурява на китайците достъп до нефтените полета на страната.