Преглед на седмичния печат

„Американският пациент” – гласи едно от заглавията в левия Фрайтаг, например. Не са забравени изборите в Австрия и в германската провинция Бавария, участието на Бундесвера в Афганистан, близкоизточните неволи, китайския космонавт в открития космос и 20-годишнината от смъртта на Франц-Йозеф Щраус – легендарния баварски политик, който имаше добри връзки с Тодор Живков. В либералния Ди Цайт Йозеф Йофе коментира телевизионния дуел между кандидатите за президент в САЩ под заглавие „Обама презареждане”. Според автора, кандидатът на демократите

Барак Обама вече се представя в съвсем нова светлина

На сцената не се търгуваше с мечти – там бяха разопаковани потребителските кошници. Единият стоеше малко вдясно, другият – малко вляво от центъра. Да намалим бюджетния дефицит! – гръмовно призова Маккейн. Данъчни облекчения за средната класа, контрира го Обама. В името на енергийната сигурност Маккейн иска ядрена енергетика и „чисти въглища”. Обама също, плюс много пари за възобновяеми енергоносители. Дори по въпросите на външната политика ставаше дума вече не за мечти, а за тактика. Маккейн иска да остане в Ирак до окончателната победа, Обама смята след 16 месеца да започне изтеглянето. И двамата са решени да победят талибаните в Афганистан. Обама дори изненадващо изпревари отдясно опонента си, като изказа одобрението си за удари срещу бази на талибаните в Пакистан. Такъв човек трудно може да бъде наречен пацифист. Изборът на американците вече не е между мачото и месията, а между двама мъже, които в предизборната борба обслужваха съответно дясното и лявото крило, а сега се борят за центъра – там, където й е мястото на разумната политика. Защото само идеолозите и прелъстителите продават визии.

Дер Фрайтаг се връща към

парламентарния вот в Австрия под заглавие „Кръвопускане”

Изборният резултат фрапиращо напомня за 1999 година. И тогава социалдемократите и консерваторите бяха подложени на масивно кръвопускане, партията на Хайдер дори изпревари консервативната Народна партия и излезе на второ място. Почти същото е и сега. Социалдемократите и християндемократите дори имат по-малко подкрепа, отколкото преди девет години. Левите бурно се радват на първото място, забравяйки обаче, че го постигнаха единствено благодарение на булевардните нотки в кампанията си. Консерваторите изобщо няма на какво да се радват, така че решиха да пожертват своя лидер Молтерер. Същинските победители безспорно са популистите Щрахе и Хайдер, които през 2005 се разцепиха в рамките на тогавашната Партия на свободата. С общо 29 процента те плътно следват социалдемократите. Сега всички като омагьосани следят коалиционната въртележка. Социалдемократите искат да повторят широката коалиция с консерваторите, но те пък се дърпат, навярно защото предпочитат коалиция с Щрахе и Хайдер. Самите популисти обаче искат по-скоро със социалдемократите. Впрочем, за пръв път на тези избори най-силната партия е тази на негласувалите.