Преглед на седмичния печат

Германските седмични вестници коментират положението в Пакистан и в Кения, политиката на голямата коалиция в Германия и ролята на Ангела Меркел, словенското председателство в Евросъюза и общоевропейската външна политика. Ди Цайт публикува много интересна прогноза за идните 50 години на Земята, а Райнишер Меркур припомня за „дивата 1968” – нали се навършват 40 години от месеците, разтърсили навремето половината свят. 100 години се навършват от рождението на голямата писателка Симон дьо Бувоар, припомнят и двата вестника. В началото – коментара на Ди Цайт за положението в Кения:

Прекрасно би било да прочетем и по някоя добра новина от Африка. Та нали експертите все ни обясняват, че не бива да смятаме за единствената истината информациите и кадрите за войни и глад, за бедност и СПИН. Африка се променяла, трябвало да я наблюдаваме диференцирано и да не губим от поглед положителните тенденции. И точно тогава идват тревожните новини. Тъкмо от Кения, източноафриканската демокрация за пример. Полицията бие бягащи демонстранти, в предградията горят колиби, моргата е пълна с трупове, повечето от които са жертва на полицейското насилие. След президентските избори в Кения правителството първо забави преброяването на гласовете, а после го фалшифицира. Кандидатът на опозицията Райла Одинга първоначално имаше голяма преднина, после тя започна да се топи с часове, а накрая – три дни подир изборите – се оказа, че президентът Мваи Кибаки печели. Едва-що обявен за победител, той побърза да положи и клетва за втори мандат. Чудно ли е при това положение, че в бедняшките квартали експлодира недоволство. А доскоро Кения беше сред най-стабилните африкански държави. След обявената през 1963 година независимост кенийската политика и икономика се развиха по-добре, отколкото в повечето други страни на континента. Ето обаче, че дойде срив. Защото там, където бюлетините от изборите не се броят честно, там и демокрацията вече не се брои за нищо.

Коментира Ди Цайт. Седмичникът Райнишер Меркур избира друга гореща точка – Пакистан – и търси връзката между убийството на Беназир Бхуто и германските войски в Афганистан:

Атентатът разби всички надежди, колкото и ефимерни да бяха те, за скорошно изтегляне на тези 3200 войници. В момента отчетливо се вижда колко свързани са проблемите на сигурността в двете страни – Афганистан и Пакистан. Ключът към умиротворяването в целия регион трябва да се търси тъкмо в граничната територия между двете страни. Десетки хиляди пакистански войници преследват талибани и бойци от Ал-Кайда, укриващи се там, но очевидно битката не може да се спечели само с военна сила. Ако в Исламабад на власт един ден наистина дойдат ислямистите, Западът няма да разполага с кой знае колко възможности за действие. След опита в Ирак за военна намеса не може и да се мисли, при това в страна с четири пъти по-голямо население от Ирак. Единствената перспектива ще бъде от Афганистан да се удържа ислямистката ескалация поне в граничните територии. А такова нещо може да продължи десетилетия.