Преглед на седмичния печат

Две горещи теми от изминалите дни: атентатите в Турция и бъдещето на Грузия са в центъра на вниманието на трите по-известни седмични издания: "Райнишер Меркур", "Ди Цайт" и "Фрайтаг". С поглед напред седмичниците коментират и бъдещето на европейската конституция. Според "Райнишер меркур"ако тази конституция не успее да се наложи, Франция и Германия имат резервен вариант и той е максимално тясното им обвързване една с друга. Дали това е заплаха за съседите или спасистелна визия за един прекалено голям ЕС на 25-те? В отговор на този въпрос седмичникът представя една любопитна метафора за отложилата се германо-френска сватба:

Французинът Мишел и германката Мариане, сгодени от цели 40 години, искат най-после да узаконят връзката си в брачен съюз за цял живот. Радосната вест е вече оповестена, но младоженецът е обхванат изведнъж от съмнения. Дали чичо Сам ще бъде съгласен със сватбата? Пък и съседите са свели срамежливо глава... Е, тогава, най-добре е да се отложи: не, сватба засега няма да има. И все пак, това е една приятна мисъл за бъдещето, нали?
Тази история е непригодна като сюжет за голямата литература. Тя обаче не е фикция, а истината за германо-френските отношения. Оповести я преди две седмици френският вестник "Льо Монд": занапред служителите от институциите на двете държави ще се вричат в германо-френския съюз. "Това е единственият исторически облог, който ние не можем да изгубим", заявил френският външен министър дьо Велпен. "Ако Европа на 25-те се провали, какво ни остава?", питал риторично премиерът Рафарен, за да си отговори: "Инциативата на германо-френското приближаване". След това съобщение на "Льо Монд" в Париж настъпи тишина, а в Берлин- объркване. В крайна сметка канцлерът Шрьодер заяви: "Това са привлекателни визии, които нямат нищо общо с реалността в близкото бъдеще, но защо да не размишляваме и за подобни стъпки?" Това във всеки случай е половинчато отхвърляне на информацията, та затова и съседите бяха полуоспокоени. Точно в Лондон притесненията са големи. От една страна премиерът Блеър е поканен на тристранната среща на върха с Ширак и Шрьодер. От друга страна обаче последните двама явно уговарят зад гърба на Блеър по-тясното си сътрудничество, което ще остави принудително Лондон в страни от играта. Сега британските вестници се успокояват с това, че опасността от създаване на европейско ядро без Лондон е все пак по-малкото зло от перспективата за паневропейска супердържава, командвана от Брюксел, пише Райнишер меркур. Макар и различни в политическата си ориентация трите седмичника са близки в позициите си по отношение на Турция: атентатите в Истанбул не бива да се поставят във връзка с кандидатурата на страната за членство в ЕС. Консревтавният "Райнишер меркур" предупреждава ХДС и ХСС, до които иначе е близък да не се заиграват със страха на германците от некотролираната имиграция и "внос на тероризъм" в резултат на бъдещото членство на Турция в ЕС. "С железен юмрук към Европа", е озаглавена статия в ляволибералния "Ди цайт", където се казва: "Турция води битка срещу тероризма. Нейното ръководство все още вярва в помирението между исляма и западната демокрация". "Страната на Босфора е бойно поле, а не цел", пише левият "Фрайтаг" в коментар, в който четем още:

Атентатите в Турция предизвикаха дебат в Германия, дали Турция все пак може да влезе в ЕС или това ще внесе близкоизточния тероризъм в Европа. Често се застъпва тезата, че атнетатите били насочени срещу сътрудничеството на Турция със Запада и срещу модела на отделената от държавата религия. Всъщност обаче за тази тема няма аргументи. Целите на първия атентат бяха две синагоги, при който, поне от прапагандистки цели се казва, че ставало дума за убийството на двама агенти на изралеското разузнаване Мосад. Следващите атентати бяха насочени към британски цели в Истанбул и то точно в момента, в който Буш беше на официално посещение във Великобритания. Дори и вероятното участие на международни терористични мрежи в атентатите, например Ал каида, говори по-скоро срещу Турция като истинска цел на атентаторите. В действителност има достатъчно признаци за това, че атентатите в Турция са част от ескалиралото насилие, до което доведе войната на Буш срещу Ирак. Турция беше бойно поле, а не цел. В Германия се дебатира, дали посредством Турция близкоизточният конфликт ще се пренесе и в Европа. Да се мисли, че тероризмът се ръководи от даденостите на географската карта е пълен абсурд, пише седмичникът "Фрайтаг".