Преглед на седмичния печат

- От спора за карикатурите възникна въпросът за интеграционната политика. Какво бе направено погрешно?

- Дълго се отричаше, че Германия е имигрантска страна. Без тази предпоставка не можеше да има систематична интеграционна политика. Нито пък отговор на въпроса, какви предложения да направи правителството, за да могат имигрантите да се преоткрият в това общество.

- Виждате ли и успехи?

- Един от най-важните успехи е: децата на имигрантите, когато родителите им имат статута на постоянно пребиваващи, ще се раждат германски граждани. До навършването на 18-годишна възраст те ще трябва да решават, дали да изберат гражданството на родителите си или германското. Това е голям успех за интеграцията. Следващите поколения няма вече да израстват като врагове.

- Какви концепции за интеграционната политика предлага голямата коалиция?

- Споразумяхме се, да ревалвираме Закона за имиграцията. Област, в която тепърва трябва да внесем поправки, е въпросът за дълго живялите в Германия бежанци. Предвид факта, че в германските градове често над 40 на сто от децата са от семейства на мигранти, бих си пожелала политика, която да разглежда нашето общество като обединение на всички хора.

- Какво мислите за задължителните интеграционни курсове и езикови тестове?

- Подобни познания вече са налице. Съгласно новия имиграционен закон освен 600 часа обучение по немски език се предвиждат и 300 часа по културата и обществото в Германия. Важното е, да придружаваме имигрантите от първия им ден в страната. Има много успешни модели, при които с имигрантите се съставя интеграционен договор, чието спазване е задължително за тях. Зад тях се крие идеята за стимулирането и изискванията. Дълг на имигранта трябва да е желанието, бързо да се интегрира в тази страна. Дълг на държавата би следвало да бъде, да осигурява условията за целта.

- Смятате ли, че има полза от тестове за придобиване на гражданство по образеца на формуляра-въпросник в провинция Баден-Вюртемберг?

- Несъвместимо е с моята представа за свободната държава, една част от гражданите да се контролира повече от останалите. Така се създават граждани първо и второ качество, както и климат на недоверие.

- Нуждае ли се ислямът от движение аналогично на Просвещението?

- Просвещението е важна епоха, но началото му е от преди няколко столетия. Ние не разполагаме с толкова време. Ислямът трябва сега по собствена инициатива да проведе реформи.

- Какви?

- Не съм теоложка и не смея да правя преценки в това отношение. Обаче много логично ми се струва едно историзиращо, съвременно тълкуване на Корана. Освен това мисля, че секуларизмът е много важен фактор, разделението между държавата и религията. Точно в Германия ислямът се нуждае от елити. Важно е да може да се намесва в обществените дебати.”