Преглед на седмичния печат

Седмичникът Райнишер меркур коментира силно дискутираната тази седмица тема за германските войници в Афганистан и възможността те да бъдат преместени от северната към южната част на страната, където се водят ожесточени боеве срещу талибаните. Не без ирония коментарът припомня за твърдението на бившия министър на отбраната Щрук, според когото отбраната на Германия започва от Хиндукуш в Афганистан.

Ако сигурността на Германия се защитава в Хиндукуш, то тогава лошо й се пише. От Пакистан в южен и източен Афганистан навлизат все повече талибани. Те убиват местни губернатори и се съюзяват със селяните, произвждащи опиум, които пък се страхуват за съществуването си. С голяма мъка и зор през септември НАТО успя да спре напъна на брадатите бойци в посока Кандахар, техна бивша крепост. Командирът на международните омиротворителни войски моли отчаяно за помощ.

Всичко това не може да остави воиниците на Бундесвера, а и на другите съюзнизци от НАТО безучастни. Най-силният и найбогят военен съюз в историята – разиграван от няколко хиляди ислямисти? Тази мисъл би била абсуръадна, ако не се сетим за това, че всички чужди сили са били изтласквани от Афганистан. И 120-те хиляди съветски войника не успяха да поствят под свой контрол страната. Разбира се, че съюзниците от НАТО нямат никакво намерение да бъдат поставени в тази галерия на предшествениците си. Та нали през 2001-ва година те влязоха в Афганистан не като завоеватели, а като освободители!?

Само дето днес това е почти без значение. Паштуните в Южен Афганистан видяха тдвърде малко от милиадрите евро, изсипали се от Запада за възстановяване на страната. Повечето помощни организации се установиха в северната и западната част на страната, защото там положението е най-сигурно. НАТО се колеба прекалено дълго, дали да разшири присъствието си в цял Афганистан и сега е въвлечена в първата в историята си война със сухопътни войски. Берлин има право като казва, че тази война не може да бъде спечелена само с военни средства. Генералите от НАТО също стигнаха до този извод. Само че, защо Германия не започне първа да прилага на практика твърденията си, давайки добър пример? Преди седмици канадците помолиха за хуманитарна помощ за южен Афганистан. Берлин обаче махна с ръка, заявайки, че не може да се започнат възстановителни работи в един регион, в които не се пращат дори и войници. Сега обаче, когато НАТО моли за повече войски, Берлин твърди, че трябвало да се обръща по-голямо внимание на помощта за въстановяване на страната. Така аргумените се въртят в кръг.

Това, от което се страхува Германия и съюзниците й от НАТО, са не талибаните, а снимките на саркофази с телата на убити сънародници и въздействието им върху хората в родината. Този страх е оправдан. Той обаче е и най-добрият съюзник на вилнеещите в Афганистан ислямисти.

Ще завършим прегледа на седмичния печат с част от статия в седмичника Ди цайт, озаглавена Руското предизвикателство. Нейн автор е Юлия Тимошенко, бивша министър- председателка на Украйна и сегашна лидерка на опозицията там. В статията се анализират трудните отношения на енергийна зависимост между ЕС и Русия и се предупреждава:

Европа оценява Русия не по нейните действия , а по намеренията й. Мназина предполагат, че с края на Студената война беше сложен и край на враждебните намерения. Затова и мнозина политици от ЕС се отнасят към Русия така, сякаш няма нужда от традиционната дипломатическа предпазливост. Това обаче е прибързано. Важното е да се стимулират икономически и политически реформи в Русия. Най-важното е обаче да се предприеме сериозен опит за съпротива на дългата експанзионистична традиция на Русия. Вярно, Русия претендира с право, да й се признаят усилията, които положи, за да се отърси от манталитета на провалилото се съветското управление. Тя обаче няма право да претендира за сферата на влияние, с която разполагаха векове наред царете и комунистическите й водачи. Ако Европейският съзю иска да гарантира икономическото си благоденствие и енергийна сигурност, трябва да бъде готов да изисква от Русия онова, което досега тя все още не иска да предложи.