Преглед на седмичния германски печат

Заглавието на седмичника "Ди Цайт" е многозначително : "Отново мил". Мумар Кадафи - едно време кръстник на тероризма, посреща Герхард Шрьодер. Но може ли да се има доверие на новия прозападен курс на либийския водач? - пита изданието. Арабският свят - във всеки случай - следи курса на Триполи със скептицизъм. Прекалено бързо е сближаването, прекалено сговорчив е диктатора и прекалено лесно Западът показва задоволство. Защо Западът му прощава расизма срещу чернокожите, смъртната присъда срещу българските медицински сестри, които били уж заразили либийски бебета със СПИН? - пита германският "ди Цайт". Част от отговора се съдържа в същия анализ, където между другото се казва "либийската младеж се нуждае от работа, жилища и пари. Затова верният водач на бедуините се опитва да примами инвеститори в страната. Те трябва да създадат инфраструктурата - телекомуникациите, улиците, летището на Триполи. Западните политици вече всичките се изредиха, сега и Шрьодер. Естествено те искат да си осигурят и най-добрите парчета от либийската икономика. Диктаторът раздава с пълни шепи: на французите - санирането на телекомуникациите, което ще струва 100 милиона долара, Италия пък тъкмо освети един нов газопровод, по който либийската суровина ще тече към Сицилия. А какво може да предложи диктаторът на германската икономика? Либийският въздушен флот се нуждае от 24 нови самолета. Една част Триполи ще поръча при Боинг, в крайна сметка американците прекалено силно го дърпат за плаща, но и Еърбъс ще получи част от сделката за милиард и половина долара - пише "Ди Цайт". Седмичното издание "Райнишер Меркур" също посвещава голяма статия на чудноватото превращение на либийския диктатор в партньор на Запада - от терорист в благодетел, от парий на световната общност в ухажван от всички държавник. "Кръв е полепнала по ръцете му, със същите пръсти сега той брои долари, откак беше вдигнато икономическото ембарго срещу Либия - пише "Райнишер Меркур" и допълва:" Сега се очакват големите пари - за Западат, както и за самата Либия. Кадафи оповести край на плановото стопанство и въвеждането на един вид "народен капитализъм". Най-богатата на петрол африканска държава има запаси от 36 милиарда барела, както и големи количества газ. До 2010 Либия смята да удвои производството си на петрол и поради това да разработи 15 нови петролни полета. За това е обявен вече търг, за който кандидатства дъщерната фирма на германския концерн БАСФ - Винтерсхал. Председателят на надзорния и съвет придружава канцлера Шрьодер. Интересна е също експлоатацията на подземните езера в Сахара, чиято вода е предвидено да се изпомпва към наай-гъстонаселените места по крайбрежието, както и строежът на една железопътна линия. Не на последно място Либия предлага добри възможности за западния туризъм. Освен парите - според Райнишер Меркур - има и друг мотив за сближаването на Запада към Либия: Кадафи гради господството си въз основа на ислямската религия, но в същото време смята да направи всичко за да ограничи ислямисткия тероризъм. След атентатите на 11 септември Кадафи поне призна на САЩ правото им на самоотбрана. Германските тайни служби твърдят, че нямат данни за контакти между Кадафи и Ал Кайда. Освен сделките Кадафи може да предложи на европейците и още нещо - съобщава германското седмично издание - визирайки защитата от нежелани африкански бежанци. "Мнозина от тях се опитват през Средиземно море да избягат към Италия и точно това в бъдеще Либия ще трябва да осуети. Освен това някой ден Триполи ще допусне създаването на своя територия на събирателни лагери за кандидати за политическо убежще в Европа. " ЕС предварително се отплати на Либия като вдигна оръжейното ембарго " - заключава "Райнишер Меркур".