Преглед на печата

За поредната промяна начело на Дойче Телеком, бившия държавен концерн, в който ФР Германия все още притежава една трета част от акциите, излизащият в Хамбург вестник ФАЙНЕНШЪЛ ТАЙМС ДОЙЧЛАНД пише следното:

“Персоналното решение не означава прелом, а постоянство в прехода. За Телекома, който преживя от приватизацията си в средата на 90-те години бурни времена, това решение не е най-лошото. Рике сам вече бе стартирал необходимата пломяна в стратегията, напасвайки ценовата и производствената политика към суровата конкуренция. Приемникът му Оберман /ръководил досега сектора на мобилната телефония в Телекома/ прибавя сега богатия се опит в сектора на пласмента, както и своята пробивност”.

По същата тема – всекидневникът НОРДБАЙРИШЕР КУРИЙР от Байройт:

“дори и ако Оберман е събудил сред всички участващи надежди, без същевременно да назове твърде големи и преди всичко конкретни цели, той сам си знае най-добре, че се намира под силен натиск и предизвикателствата са неимоверни. Маневреността на гигантския танкер Телеком трябва поне да се повиши дотолкова, че отачсти значително по-подвижната конкуренция със своите бързоходни катерли да не може да продължава да върти пируети около флагманския кораб. Нужни са нападателни стратегии. Ако и Оберман остане длъжник в това отношение, бъдещето изглежда мрачно за розовия гигант /фирменият цвят на на Дойче Телеком е розов или “магента-червен”/.”

Във връзка с подновените искания за забрана на неонацистката НПД мюнхенският Зюддойче Цайтунг отбелязва следното:

“Колко струва една забрана на НПД, почиваща върху импровизирана промяна на закона от Федералния конституционен съд? Малко, още повече, че забраната на партия и без туй крие опасността забранените да се представят за мъченици и по този начин да печелят нови привърженици. Един от най-лошите сценарии би бил и за забрана на НПД след допълнение към закона с мнозинство 3 на 5 гласа сред конституционните магистрати. Тогава дясноекстремистите биха се провинкали: “Погледнете само! Тази уж правова държава първо трябваше да изкриви посбствените си закони по свое усмотрение, че да може да ни забрани!”

“Ханделсблат” от Дюселдопрф се спира на спора във връзка с действията на германските войски в Афганистан:

“НАТО изпадна в неприятно положение в Афганистан. Във военно отношение войната срещу талибаните и отново увеличаващите се техни привърженици надали може да бъде спечелена. Това се знае и в Брюксел. Толкова по отчаяно Схефер търси сега помощ. А който отхвърли оказването й, лесно би могъл да се озове на срещата на върха на алианса в рига в края на ноември в ролята на изкупителната жертва. Това стана ясно и в Берлин вече отдавна. Съответно бурна бе реакцията от германската столица вчера. Заговори се за безмислени въпроси и объркани маньоври. Министър Юнг дори се опита гръмогласно да каже “Стига!”: Бундесверът щял да си остане в Северен Афганистан, нищо нямало да се променя териториално в разстановката на войските на НАТО. Това обаче не прозвуча убедително. Защото в действителност Юнга отдавна вече помага с жива сила в Южен Афганистан, където се водят ожесточени сражения. Вероятно на срещата на върха на НАТО Германия ще трябва най-сетне да се определи окончателно.”