Преглед на печата

Днешните германски всекидневници отново обръщат поглед към Ирак, след вчерашния самоубийствен атентат пред главната квартира на американската цивилна администрация. От вътрешно-политическите теми са интересни коментарите на Файненшъл Таймс Германия във връзка с данъчната реформа, критиките към шефа на федералната служба по труда Флориан Герстер и министърката на здравеопазването Ула Шмид. По първата тема в "Зюддойче Цайтунг" четем следното: Терорът е тотален. Съпротивата в Ирак срещу американската окупация премина отдавна всякакви граници и изгуби всяка мярка. Вече биват убивани не само американски войници, не само чуждестранни граждани. Обект на нападение е всеки, който след края на диктатурата вярва в новото време. Именно това послание ни изпратиха атентаторите в неделя с 500 кирограма взрив пред цивилната администрация в Багдад, където имаше стотици чакащи иракчани. Това е нещо повече от нападение срещу колаборационисти, каквито през изминалите месеци имаше пред иракски полицейски участъци. На опашката пред цивилната администрацияя чакаха цивилни граждани, които искаха да спечелят някоя пара, за да изхранват семействата си. Те трябваше да загинат, защото терористите торпедират всеки напредък и искат да унищожат всичко, коетоби могло да направи живота на иракчаните по-добър. Преминаваме към вътрешно-политическите теми. Относно данъчната реформа вестник "Мителбайерише Цайтунг" пише: Председателката на ХДС и вероятна кандидатка за канцлерския пост Ангела Меркел не вижда никакъкв шанс за голяма данъчна реформа с това правителство начело на страната. Баварският министър-председател Едмунд Щойбер сваля данъчната летва за облекчения на гражданите още по-ниско. А по отношение на данъчната реформа канцлерът се намира точно там, където отдавна е и министърът на финансите Айхел- на дъното. Явно на правителството не му достига кураж за действителни и задълбочени реформи. По същата тема "Берлинер Цайтунг" пише: Отказът на ХДС за разговори по данъчната реформа е всъщност добре дошъл за правителството. Няколко месеца наред изглеждаше, че всъщност опозицията подтиква правителството към действия. Особено данъчните предложения на Фридрих Мерц. Правителството беше сковано и уплашено от това, че по-нататъшни данъчни облекчения не биха могли да се рефинансират. Изведнаж ХДС престава да подтиква правителството. Естествено за собствена изгода. Първо ХДС и ХСС не са единни до каква степен трябва да бъдат намалени данъците. Но основната причина за това поведение трябва да видим в годината на избори 2006. Предизборната борба има нужда от една популярна тема, тема с която да спечелиш гражданите на своя страна. Данъчната реформа предлага тази тема. Какво по-хубаво от това да кажеш на гражданите: Изберете нас и ще имате повече пари в джоба. "Файненшъл Таймс Германия" пита: Дали Германия е изправена пред една предварително пропиляна година? Ще има ли ново издание на политиката на "спокойната ръка"? Дали Бундестагът и правителството правят реформаторска пауза? Само преди няколко седмици, изтощени от преговорите в помирителната комисия и въодушевени от постигнатите компромиси, политици от всички партии оповестиха радикални реформи през 2004 година. От това приповдигнато настроение май не остана почти нищо. Председателката на ХДС Ангела Меркел не вярва, че през тази година ще се стигне до голяма данъчна реформа с това правителство, което-цитат- няма интерес от една истинска реформа-край на цитата. Канцлерът Герхард Шрьодер досега не се е изказал, какви политически инициативи ще предприеме през тази година. Всъщност той може да изненада републиката, когато през март държи втора реформаторска реч- в стила на американската трилогия "Матрицата"- да ни предложи една "Агенда- рилодет", или още по-добре "Агенда- революшън". Ще завършим прегледа на печата с извадка от "Експрес" от Кьолн по повод аферата с федералната служба по труда и милионните договори с консултатски агенции: Е това се казват здрави нерви. Процесът на промени досега се осъществява по-добре отколкото очаквахме- казва Флориан Герстер- и то забележете, без да се изчерви от срам. Е добре, какво би трябвало още да очакваме от него? Да се дадат още милиони за консултантски фирми, кампании за подобряване на имиджа и за ремонт на шефските етажи от сградата на агенцията по труда? Или разходите за интернетна трудова борса/ каквато между другото частни фирми отдавна предлагат/ да станат астрономически? И затова преквалификационните курсове са зачеркнати от програмата, което води до още по-голяма безработица сред младежите. На всеки работник-специалист, който редовно всеки месец послушно си плаща 150 евро в касата в Нюрнберг, подобна арогантност на властта, му идва до гуша.