Преглед на печата

Първо една вътрешно-политическа – от ТЦ Мюнхен:

Над 1250 милиарда евро са отишли на изток от 1991 год. насам. Първите милиарди все още с голямо удоволствие, та нали тогава ни бяха тлъстите години. Сега вече нещата изглеждат малко по-другояче. И на запад сега общините са пред фалит, все повече хора треперят за работното си място. С все повече неудоволствие се задава въпросът: ”Какво правят тия всъщност с нашите пари?”. Защото сега наистина на изток има много шосета, които са по-добри от тукашните, но в икономиката изгледите са мрачни. Масите напъват, търсейки работа, към западните провинции Бавария или Хесен. В това отношение и представеният вчера стратегически документ няма да промени кой знае какво. Още от сега синдикатите надават вой срещу ”коректурата на курса на изток”. А експертната комисия е така изпокарана, че иска да се саморазпусне. Перспективите не са от розовите.”

Всекидневникът ”Ханделсблат” от Дюселдорф за развоя в Ирак:

”Отново терористи в Ирак екзекутираха заложник. 20-годишният войник Кийт Мопен бе разстрелян. След обезглавяването на американския бизнесмен Николъс Бърг и на един южнокорейски заложник тази е вече третата жертва сред заложниците в Ирак. В сравнение с шума в световен мащаб, който се вдигна във връзка с кадрите от изтезанията в затвора Абу Грайб, смъртта на залогниците пред включените камери среща само малко съчувствие на запад. Тези кадри не се възприемат у нас достатъчно силно, защото не искаме да примеме омразата, бликаща от тях. Това е тъжната и същевременно ужасна поука от събитията, които понастоящем опасно се изострят в Близкия и Среден изток. Който обаче не е готов да приеме за сведение омразата и враждебността на хората, ще преценявя грешно и произтичащите от тук рискове.”

Вестник ”Юнге Велт” от Берлин за приключилата вчера среща на върха на НАТО в Истанбул:

”Модно ревю в Истанбул. На срещата на върха на НАТО в Истанбул вчера се представи избраният от бранша за най-добре обличащия се политик в света афганистански президент Хамид Карзай. Благородни и аристократични са и представите му за бъдещето на страната. Ала въодушевлението за свободата и демокрацията а ла Карзай надали са така голями край Хиндукуш, иначе президентът нямаше същевременно да помоли за допълнителни войски за охрана на бъдещите избори."

Вестник "Генерал Анцайгер" от Бон за номинирането на новия президент на Комисията на ЕС:

"Най-добрите европейци не ги искаха или пък те самите не искаха. Сега значи Жозе Мануел Дурао Барозо, португалски европеец, който досега е имал малко допирни точки с европейската политика. Приятел на Америка, а по този начин и на Великобритания; консерватор, а по този начин и приемлива кандидатура за "управляващите" в европейския парламент християндемократи и други консерватори, а в крайна сметка и предпоставка за това, че покрай него Гюнтер Верхойген ще може да стане нещо като "супер-комисар", поради което и германецът Шрьодер може да се съгласи с избора на португалеца. Вярно, Барозо не е избор от първа степен, което обаче не значи, че не е първо качество. Някои председатели на комисията, неизвестни до избирането им, по-късно се оказаха удачен избор."

И накрая мюнхенският "Зюддойче Цайтунг" за възобновяването на дипломатическите отношения между Вашингтон на Буш и Триполи на Кадафи:

"Полковникът е специален случай. С десетилетия наред той не можеше да отлепи от политическия пубертет. Дърдореше за ислямистко-социалистическа държава на масите, мечтаеше за Пан-Арабия под негово ръководство, смяташе се за призван да обедини Африка и спонсорираше тероризма. Че американците сега му подават ръка, е сигнал, че тази игра сега е привършила. Едно от възможните обяснения е, че с годините Кадафи е помъдрял и е разбар, кои са истинските му врагове: от една страна боледуващата икономика, предоставяща твърде малко шансове на младежта, а от друга – ислямистите. И двата фактора обаче полковникът може да победи само заедно със запада."