Преглед на печата

Първо вестник “Франкфуртер Рундшау” за оръжейното ембарго срещу Китай:

“Би следвало ЕС, ако по време на срещата на върха през юни трябва да се вземе решение, да отложи темата за оръжейното ембарго предвид на непроменено тежката ситуация с човешките права в Китай и неприкритите заплахи срещу Тайван. Твърде вероятно е така и да стане. Толкова по-съмнително е, че канцлерът Шрьодер и френският президент Ширак в услуга на индустриалците нарушавата по толкова масивен начин демократичния обичай, правителството, макар и да е формално единствено компетентно по външната политика, да не действа на световната сцена никога против изричната воля на парламента. Сега на ход е именно парламентът и Шрьодер го предизвика. Ако народните представители, особено червените и зелените, приемат самите себе си на сериозно, те би трябвало най-малкото да потвърдят решението си от есента, поставящо условия за вдигането на ембаргото, които далеч още не са изпълнени.”

Авторитетният консервативен всекидневник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” пише следното за СС на ООН:

“Тъй като за пръв път СС поверява на МНС случай, то тази стъпка се възхвалява като историческа от онези, които са убедени в силата на международното право и се привързани към представата за цивилизоваща световна вътрешна политика. Колко голяма е тази стъпка действително, тепърва ще стане ясно. От реакцията на заподозрените, от това, дали ще има възпиращ ефект върху други потенциални нарушители на човешките права и по това, как ще се развива положителното отношение към МНС. Не бива да се интерпретира като завой на 180 градуса въздържането на американското правителство от гласуване по въпроса. Вашингтон няма да се откаже от първенството на американския суверенитет и няма да подпише статута на МНС.”

А берлинският вестник “Ди Велт” помества коментар за ситуцията, в която изпадна външният министър Йошка Фишер. Цитат:

“Някогашният светъл образ е принуден да воюва на няколко фронта. Загуба на репутация и власт, слабости като ръководител и спад на авторитета, му създават еднакво проблеми. А и като определяща сила на германската външна политика Фишер бива все повече маргинализиран. Отдавна вече канцлерът Герхард Шрьодер, както правеха и почти всички негови предшественици, резервира темите Европа и голямата световна политика за себе си. Заетият с проблеми собствено производство първи дипломат Фишер почти няма какво да противопостави. Ясно, както никога досега, на яве по отношение на лидерския дует Шрьодер-Фишер излиза, кой е готвачът и кой – келнерът.”

Сред най-коментираните имена днес е това на креещият глава на римо-католическата църква Йоан Павел Втори. Таблоидът “Експрес” от Кьолн отбелязва следното:

“По време на понтификата си Йоан Павел Втори измина над един милион километра в задгранични пътувания. “Бързият папа”, както го наричаха, измина три пъти разстоянието от Земята до Луната. Сега, както изглежда, той е близо до целта на дългото си пътуване. Който гледа телевизионните кадри от рим и от целия свят, усеща особеното на този миг, тази странна тишина насред шумното ни време. За мигове хората затаяват дъха си. Молят се или са самовглъбени. Други пък ридаят безпомощно. Това, което преживяваме, е краят на една ера, върху която папа Йоан Павел Втори постави отпечатък, както никой друг преди него на Петровия престол. До край оставайки непоклатим борец за мир и справедливост. Едно величие, пред което светът се покланя с уважение и благодарност.”