Преглед на печата

Повечето германци си нямат хабер какво има в тази конституция. Същото вероятно може да се каже и за не един и двама депутати. Нашенецът си знае своето и реагира скептично. Той няма разбира се абсолютно нищо против Европа сама по себе си. Той просто има известен опит с безметежната брюкселска бюрокрация; да не говорим пък, че не е избирал лично европейските политици. От своя страна германското правителство постъпи доста арогантно като не проведе абсолютно никаква предратификационна кампания в полза на евроконституцията – нали у нас не предстои референдум по въпроса!

В “Нордбайришер куриер” четем:

Европа има нужда от един вътрешен скелет и от ясни демократични структури от долу до горе. Това е целта на новата конституция. Иначе томът от 500 страници притежава обаянието на телефонен указател. Все пак ако положи усилия европеецът може би ще открие вътре неща, които го интересуват и дори засягат пряко. Целият този проект показва колко трудна работа е раждането на нова Европа. Постигнатото досега е наистина много, свършена е огромна работа. Важно е обаче нова Европа да мисли не само за разума на своите граждани, но и за сърцата им, а в новия документ душата определено е пренебрегната.

“Хайлбронер щиме” пише:

Въпреки слабостите й, няма алтернатива на евроконституцията. Същевременно не е уместно критиците й да бъдат обявявани за дребнави мърморковци. Патетично-историческите речи на Шрьодер и Фишер не са в състояние да прикрият простия факт, че Берлин отдава все повече правомощия на Брюксел. Който приписва смущаващите разпоредби и закони на “брюкселските бюрократи”, той не трябва да се оплаква от растящото безразличие на гражданите у дома си. В това отношение всички правителства реагират не както трябва. Един широк дебат, придружен от референдум, би осветлил тези противоречия и насърчил приемането на конституцията. А сега гражданите се страхуват, че получават нареждания от съвсем чужди хора от едно далечно място. Дори тази несъвършенна, претоварена конституция не заслужава това.

Ето мнението на “Бадише нойесте нахрихтен”:

Едно историческо решение с огромни последствия, няма и дума. Но вчерашните дебати не бяха сред най-бляскавите в историята на нашия парламент. Първо преобладаваха проевропейски патос и тежки думи, след което ораторите се изгубиха в дреболии, от рода на работното време на магазините и наредбата за градинските бирарии. Така че дебатите в полупразната пленарна зала приличаха на задължителна програма, която просто трябва да се избута някак си.

“Меркише Одер-цайтунг” се обявява в полза на референдума:

Предвид огромната важност на вчерашното решение, щеше да бъде наистина по-добре, ако и ние бяхме направили референдум върху евроконституцията. Най-малкото, защото тогава гражданите неизбежно щяха да бъдат запознати много по-подробно със съдържанието на този документ. Този шанс обаче бе пропуснат – а с това и шансът за приближаване на Европа до нейните граждани.

На същата позиция, накрая, стои и коментаторът на “Нойе Вестфелише”, който отбелязва:

Някои казват, че всенародните гласувания били сами по себе си погрешни. Това обаче е едно странно разбиране за същността на демокрацията. Защото хората не искат да бъдат “навити” в подкрепа на Европа, а да бъдат убедени от нея.