Преглед на печата

Израелците и палестинците бяха на път отново да се окопаят. След избухването на три ракети и над 30 снаряда на палестинците и последвалата израелска въздушна бомбардировка, тонът първоначално отново бе зададен от твърдолинейните. Каза се и онова, от което американците най-много се опасяват в този момент, а именно: Израел не трябва да се изтегля от Ивицата Газа. Само че планираното изтегляне е основният проект на премиера Ариел Шарон, за да може срещу това да остави почти всички израелски селища на Западния бряг на Йордан. Затова не е толкова учудващо, че все пак и от двете странни надделяха призивите за спазване на примирието. Нещо повече: най-сетне бе определена датата – през юни – и за следващата среща на Шарон с палестинския президент Махмуд Абас.

САЩ планират създаването на специален цивилен корпус за подпомагане на демокрацията в кризисните региони на света. “Ландесцайтунг” коментира:

Походът срещу режима на Садам Хюсеин показа по най-убедителен начин възможностите и границите на суперсилата Америка: тя е в състояние за нула време да смаже всеки репресивен режим. Но за изграждането на една нова държава и общество й липсват идеи и волята да отпусне необходимите за това средства. Постановеното от Джордж Буш създаване на специален цивилен корпус е равносилно на признание, че досегашната стратегия се е провалила. Но това е само една дребна корекция в курса на Белия дом. Президентът Буш пренебрегва в същото време една доста по-многообещаваща алтернатива: насърчаване на демократичните промени чрез натиск върху приятелските деспотични режими. Америка няма интерес да подменя жестоки, но верни съюзници с неподдаващи се на контрол борци за свобода – както показва актуалният пример с Узбекистан.

Във “Френкишер таг” четем:

Американската концепция за създаването на цивилен корпус за преодоляване на кризи е по същество правилна, но същевременно белязана от една наивна политическа романтика. САЩ никога няма да успеят сами да насадят демокрация и човешки права в арабско-ислямския свят. Само рамо до рамо с ЕС и Япония – тъй като Русия и Китай не са укрепнали демокрации – Америка ще бъде достатъчно силна и убедителна за всички.

“Генерал анцайгер” по същата тема:

Това че преди две години американците нахлуха в Ирак без да имат никаква концепция за следвоенното устройство на страната беше тежка грешка. Тя беше вписана във вътрешната логика на американската агресия: достатъчно е да бъде свален мразеният от народа диктатор, и освободителите ще могат да се радват на подкрепата на населението. Наивността на тази представа отдавна е очевидна за всички. Това че сега Буш признава, че са били допуснати пропуски и оповестява инициатива, поставяща акцента върху гражданското възстановяване, показва напредък. От решаващо значение за успеха на тази инициатива обаче ще бъде доколко тя ще бъде обвързана с цялостната външна политика на Белия дом.

И накрая едно мнение по делото Ходорковски в Москва. “Меркише Одер цайтунг” пише:

Процесът има сходни черти с прословутите сталинистки процеси. Обвиняемият е сложен в клетка, за да бъде публично унижен. Произнасянето на присъдата се проточва, защото съдийката чете само по три часа дневно от обвинителния акт, надхвърлящ хиляда страници. Прокурорът иска десет години затвор за бившия петролен магнат. Но при тази инсценировка присъдата е второстепенна. Важен е сигналът, а той идва от Кремъл и гласи: който се захване с властта, ще си има работа с политически направляваното правосъдие.