1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на печата

17 юни 2005

Проблемът на ЕС не са неговите граждани, а неговите водачи. Това изречение от коментара на “Франкфуртер рундшау” синтезира

https://p.dw.com/p/AuJ8

преобладаващата оценка на германския печат за състоялата се в Брюксел среща на високо равнище на общността. По-нататък в статията на “Франкфуртер рундшау” четем:

Срещата пропусна възможността да даде очаквания знак в сегашния кризисен момент. В кръга на днешните държавни и правителствени ръководители липсва достатъчно воля и необходимата смелост за скъсване с инерцията и обичайното отношение към Брюксел като бойно поле на националните интереси. Напротив, шокът от Франция и Нидерландия изглежда е затвърдил у не един и двама от тях убеждението, че националният байрак е по-важен от европейската одежда и че избирателите у дома ценят само твърдия подход към все по-непонятното и недолюбвано европейско единение. След като ръководителите се оказаха не на висотата на предизвикателството на европейската криза, сега топката е в полето на еврокомисията и парламента. Тяхната задача ще бъдат да структурират необходимия дебат. Но това ще помогне само ако на национално равнище надделят онези, които мислят като истински европейци.

“Кьолнер щадт-анцайгер” също взима на прицел европейските ръководители:

Колко слаб е европейският заряд при тях се видя на преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС, а тъкмо това беше мястото да опровергаят подозренията, че Европа си е чист базар. Но те пропуснаха този шанс. Пазарлъците за националните интереси свидетелстват за това колко далеч са ръководителите от гражданите; липсата на компромисен жест като реакция на актуалната криза само затвърдява още повече съмненията и страховете на европейците.

“Нойе Рур/Нойе Райн цайтунг” отбелязва:

Срещата на върха в Брюксел бе белязана от безпомощност. Така че непродуктивните пазарлъци около финансите пасват чудесно в картинката. Европа на елитите поиска твърде рано пауза в мисленето, тя мисли не недостатъчно, а повърхностно. Иначе нямаше да се пръкне онова чудовище от 500 страници, наречено конституция на ЕС, което никой не разбира и никой няма желание да чете, но което се оказа превъзходен гръмоотвод за недоволството на гражданите.

“Осттюрингер цайтунг” пише:

Може би липсата на решение от срещата в Брюксел е и един шанс. В Брюксел и в европейските столици би трябвало да се замислят как би трябвало да функционира един държавен съюз, в който решаващият критерий са хората, а не стандартизираната степен на изкривяване на бананите. Всъщност може би тъкмо това е проблемът: изглежда, че правителствата, а и Европейската комисия, смятат, че са били избрани, за да наложат всевъзможни правила и закони на обществения живот.

И накрая коментарът на “Нойе вестфелише”:

На срещата в Брюксел белгийският министър-председател Ги Ферхофстат изведнъж констатира, че никога не е ставало дума за това, как трябва да изглежда Европа в крайна сметка, и запита: “Каква е нашата крайна визия?” В такъв случай разберете това колкото се може по-скоро! И съобщете резултата на хората. Земеделските субсидии и правилата за опазване на околната среда не си струват усилията, но още шейсет години мир в Европа струват всичко това от всяко положение.