Преглед на печата

Твърде лесно е вината за провала да се хвърля изцяло върху британския премиер Блеър. Естествено, че той не се отнесе много джентълменски с Шрьодер и Ширак, но навремето в навечерието на иракската война те също не бяха особено любезни с него. Така или иначе по този начин не се укрепва доверието и взаимното разбирателство. А тъкмо това е необходимо, за да се подеме много разумното предложение на Блеър за тотално преустройство на финансовата структура на ЕС.

“Генерал анцайгер” пише:

Шрьодер опростява нещата твърде много, като необичайно недипломатично вини Блеър за провала на брюкселската среща. Същинският проблем е в Европа, която просто не знае накъде отива. Нов е не егоизмът, на който станахме свидетели отново тази седмица в Брюксел. Новото е, че европейските граждани не искат повече Европа такава, каквато им се предлага от ръководителите в Брюксел, Париж, Берлин или Лондон. Оттук трябва да се извлекат изводи: в сферата на финансите, където Блеър от една страна проявява твърдоглавие, а от друга съвсем правилно апелира за модерен подход. Основната част от парите на ЕС все още продължава да се стича в земеделието – един анахронизъм. Ще трябва да има последствия и по отношение на разширяването: тук трябва да се сложи край. Българите и румънците може би ще успеят да се вмъкнат, но турците със сигурност не.

Мюнхенският “Абендцайтунг” пише:

Блеър и Балкененде тласнаха общността в най-дълбоката й криза. Идеята им за ЕС просто като зона за свободна търговия, в която думата имат икономиката и отделните държави, не е политическа визия, а национална халюцинация. Защото в епохата на глобализацията теренът за политическо маневриране не съвпада вече с отделната държава, а може да бъде създаден само със съвместни многостранни усилия. Някои разбраха вече това: така например Ширак постави в крайна сметка под въпрос земеделските субсидии. А десетте новоприети страни-членки бяха дори готови да се откажат от полагаемите им се субсидии. Всичко това не доведе наистина доникъде, но това е духът, който би могъл да вдъхне нов живот на Европа.

Във “Франкфуртер рундшау” четем:

Макар ЕС да не се разпадна на тази среща на върха, той не може да си позволи да прекара следващите шест месеца в състояние на ступор. Дебатът за по-нататъшния път на съюза и средносрочното му финансово планиране засяга две неща, без които обаче той със сигурност ще се разпадне: одобрението на европейските граждани и престижът му в света. Тъй като Германия е в разгара на предизборната кампания, а френското ръководство е отслабено, водаческата роля в този дебат трябва да се поеме от страни като Испания, Полша, Швеция, Люксембург или Белгия. Това би помогнало на ЕС, а би могло и да накара Блеър да премисли становището си.

Мюнхенският “Тагесцайтунг” отбелязва:

Провалът на референдумите във Франция и Нидерландия беше първият пристъп на треската – в Брюксел пациентът на име Европа изпадна дори в кома. Онези, които са се надявали, че Шрьодер, Ширак, Блеър и компания в ролята им на лекари ще спасят “стара Европа”, останаха дълбоко разочаровани: с национален егоизъм и взаимни обвинения 25-те държавни и правителствени ръководители се изявиха по-скоро в ролята на гробокопачи, вместо на спасители. Единствената надежда за възстановяване: за пръв път тази среща на върха бе нещо повече от обичайното джафкане за субсидии и правото на вето. На дневен ред стоеше главният въпрос: накъде отива Европа? Достатъчна ли е една зона за свободна търговия (както искат англичаните) или Европа трябва да бъде нещо повече: една политическа общност, почиваща на общи ценности?