Преглед на печата

Неведнъж през историята Франция е била сеизмограф за обществените сътресения, последвали по-късно и в други страни. Това, което става сега в предградията, е нещо ново, най-малко що се отнася до мащабите на изстъпленията. . . Бандите си нямат хабер от Корана и исляма. Интифадата от предградията не преследва непосредствени политически цели. Затова е и трудно да бъде прекратена чрез отстъпки. Впрочем тя не се ползва с подкрепата на мюсюлманското мнозинство, което страда най-много от насилието. Но все пак огнените нощи усилват аморфното усещане за “ние, мюсюлманите”. . . Експлозивите и социалното напрежение имат своя критична маса. Най-лошото би било ако продължи разпадът на едно общество на етнически, религиозни, национални, богати и бедни отцепки. Франция със своите пет милиона мюсюлмани отново е в авангарда. . . Какво могат да предприемат европейците против френската болест? Във всеки случай те не трябва да допускат превръщането на цели квартали в енклави, където полицията не смее да пристъпи. И най-важното: ръководните обществени и политически фактори трябва да престанат да мамят себе си и гражданите: рисковете групи са съставени от мюсюлмани, а не от индуси или будисти. И двете страни имат своята повинност, но тя е по-голяма при мигрантите. Те трябва да усвоят не само езика на новата си родина, но на първо място граматиката на нейната култура.

В МИТЕЛДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ четем:

Досега президентът Ширак с почти монархическа стойка пренебрегваше социалния въпрос – докато той се стовари върху главата му. Разбеснялите се младежи не могат да бъдат усмирени с обещания и увещания. Те слушат подобни приказки вече от години. Затова техният бяс е насочен срещу всичко, което някак си им прилича на държава. Необходимите решения едва ли могат да се състоят от политически палиативи, тъй като сега става дума за перспективи. Една държава, която мисли само за това колко твърдо да подходи срещу младежите, накрая ще угаси може би пожара, но няма да отстрани острието на проблема.

ЗЮДВЕСТ ПРЕСЕ отбелязва:

Свобода, равенство, братство – в родината на човешките права има 750 предградия, за чиито жители тези думи звучат като подигравка. Братството стига най-далеч до класовата граница между буржоазията и долния слой в гетата. Онзи, който се е родил на неподходящо място с кафяв или черен цвят на кожата, не бива приеман за равен. Три десетилетия на интеграционна политика нито подобриха условията за живот на идващите от Африка имигрантски поколения, нито изкорениха расизма в обществото.

И накрая коментарът на ЩУТГАРТЕР ЦАЙТУНГ, визиращ обстановката в Германия:

При нас също има опасни тенденции, които биха могли да предизвикат радикализирането на отделни групи от населението. Ножницата между богати и бедни става все по-голяма. Увеличават се образователните различия. Интеграцията на децата на чужденци се оказва крайно трудна. Политиката знае тези проблеми, но досега не е намерила подходящо решение. Това може много скоро да се промени.