Преглед на печата

Конференцията в Монреал не донесе пробив.Вашингтон няма да възприеме курс в унисон с Протокола от Киото докато на власт е президентът Джордж Уокър Буш.Сигурно ще продължи още години докато развиващите се страни и държавите на прага на индустриалното развитие възприемат амбиициозните задължения за защита на климата , макар че междувременно Китай се изкачи вече на второ място в списъка на страните с най-големи количества на емисиите от въглероден двуокис. Конференцията в Монреал обаче донесе и истински напредък в смисъл , че онези които все още смятат , че Слънцето се върти около Земята стават по-малко.

Към централната тема-решението на бившия федерален канцлер Герхард Шрьодер да оглави надзорния съвет в консорциума за Северневропейски газопровод.Във вестник “ Хамбургер Абендблат” четем:

Може би на държавникът от запаса би му прилягал повече известна въздържаност при избора на професията.Сега той се сблъсква с обвинението че извлича облага от сделка , която сам е аранжирал като политик.Сега неговите критици отново ще си спомнят , че той прояваваше странно разбиране за демокрация щом станеше дума за бруталната политика на руския президент в Чечения.Дали това сега е възнаграждението от Кремъл?

Според “ Бадише Нахритен” :

Так менидижърът Шрьодер вреди на уважавания политик Шрьодер и хвърля сянка върху неговата политическа дейност.Защо при големите пари разумът и нравствената съвест толкова често остават на заден план ? Дали не трябва най-напред да дойде закон , който да забранява на политици да заемат след това длъжност във фирми , които сами са облагоделствали или пък са допринасяли

за тяхното създаване?

Вестник “ Ландесцайтунг “ напомня следното:

Герхард Шрьодер никога не е криел своите тесни връзки с индустрията.Не случайно го наричаха “ Геносе на босовете.”На някои може да се стори странно , че , навремето Шрьодер форсира заедно с Путин проекта за газопровода и сега изведнъж се изправя като по царски възнаграждаван шеф на надзорния съвет на консорциума , който ще експлоатира съоръжението. Може би е време да се започне да се мисли за по-добро заплащане на нашите правителствени ръководители. Така бившият канцлер нямаше да има нужда да трябва да се цани при хора ,чиито сделки е насърчвал преди това толкова активно като политик .

Излзащият в Дюселдорф всекидневник “ Ханделсблат” пише следното:

В конкретния случай Шрьодер вреди на самия проект.Колкото правилен да е от германска гледна точка строежът на Северноевропейския газпровод ,, толкова по-важно е след острата политическа схватка тъкмо с Полша да се напарви опит за деполитизиране. С ангажираността на Шрьодер в консорциума за този проект само отново ще лумнат тревогите относно евентуални специални германско-руски отношения. Възможно е зад цялата история да има и още една неизказана история. Възмжно е например Шрьодер сам да е бил толкова изненадан от прокламацията на форсираното от руския президент решение , че да е сметнал че трябва да се прави на весел в една лоша игра. По този начин обаче той в никакъв случай не подсилва доверието в германската политика и в германските политици.