Преглед на печата

Половината от лекарските кабинети са затворени, а по-голямата част от населението изобщо не се възмущава. Такъв е удивителният резултат от едно допитване във връзка с вчерашните протести на лекарите. Отчасти това може да се дължи на широко разпространения респект, който лекарската професия продължава да внушава. Но може би в още по-голяма степен тази солидарност е израз на растящата несигурност сред населението: хората се страхуват от влошаване на медицинското обслужване.

В ОФЕНБУРГЕР ТАГЕБЛАТ четем:

Естествено, че лекарите искат пари. Но те сочат и някои структурни изкривявания, които наистина предизвикват тревога. Това е например бюрократичното бреме, което отнема на пациентите част от ценното време на лекаря. Това е също доста странният начин на заплащане, както и онази форма на управление на бюджета, заета сякаш направо от плановата икономика. Това е накрая броят на младите германски лекари, които се запътват към чужбина. Всичко това показва, че у нас има наистина нещо гнило по отношение на някогашната професия-мечта.

Ето мнението на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

Политиците твърде дълго клеймяха лекарите, вместо да търсят разговора с тях, натягаха все повече финансовия винт без да се замислят за последствията. Поне в големите градове и в богатите федерални области все още има достатъчно лекари. Но през следващите пет години излизат в пенсия 40 хиляди медици, а младите вместо да се подлагат на стреса в болници и кабинети просто емигрират. Председателят на лекарското сдружение предупреждава за опасността от възникването на зони свободни от лекари – и може да се окаже прав.

ЛАНДСХУТЕР ЦАЙТУНГ пише:

Така или иначе критиката от страна на лекарите е оправдана. Лекарите са затънали в бюрокрация, борят се с перверзни разпоредби и с растящите разходи. В някои болници положението е просто нетърпимо, на много места липсва лекарски персонал. Някои медицински услуги се заплащат просто смехотворно ниско. Но има и още нещо, което също влиза в общата картина на нашето боледуващо здравеопазване: средният германец ходи два пъти повече на лекар отколкото американеца, англичанина, французина или холандеца, престоят му в болница далеч надвишава всички други народи, а убеждението му, че държавата е отговорна за личното му здраве, си остава все така непоклатимо.

И накрая коментара на МЕРКИШЕ ОДЕРЦАЙТУНГ:

Гневът на частните лекари е разбираем. Дори ако някои от тях се оплакват от една много висока позиция: от никой лекар не се очаква да работи отговорно без да получава съответното заплащане. Но когато вчера протестиращите лекари се събраха пред дома на германската министърка на здравеопазването, те сбъркаха: това не е верният адрес за техните оплаквания. За лошото състояние на частните кабинети е виновно преди всичко Федералното обединение на лекарите от здравните каси. Но в последна сметка никой не е в състояние да спре очертаващата се тенденция: който иска по-добри медицински грижи, ще трябва да плаща повече.