Преглед на печата
14 март 2006Вярва ли Буфиер наистина, че отговорите по един каталог от въпроси трябва да бъде част от общата култура на един добър германец? Достатъчно е той да се поогледа в собствения си приятелски и роднински кръг, за да установи, че малцина биха могли да отговорят на предлаганите от него въпроси. Специално сред младите хора съществува огромно непознаване на ценностния ред. Това, в което няма съмнение обаче, е че придобиването на добри познания по немски език е много по-важно за интеграцията на чужденците, отколкото въвеждането на “тест за лоялност”.
Това становище се споделя и от МАНХАЙМЕР МОРГЕН:
По-важни от всякакви тестове са инвестициите в образованието. Една от причините за паралелните общества, които възникват в гетата за чужденци в германските градове, са все така слабите познания по немски. Онзи, който оплаква социалната самоизолация най-вече на турците, трябва да започне тъкмо оттук. Да приемем, че кандидатите за германско гражданство знаят вече добре немски. Но какво да кажем за другите? Какво става с онези, които смятат, че момичетата нямат нужда от образование, а момчетата трябва да се придържат към чисто мъжки идеали? Тук няма да помогнат никакви тестове. Същинският проблем се намира много по-надълбоко, а именно – в корена.
Поглед към други теми в днешния германски печат.
В светлината на германско-френската среща на високо равнище в Берлин, ХАНДЕЛСБЛАТ коментира обществените настроения в двете страни:
Обществата от двете страни на Рейн са единодушни в момента преди всичко в своите контрапозиции: противопоставянето на глобализацията, недоверието към пазарното стопанство и укрепването на правата на работонаемателите са общият знаменател. Опитите за разчупване на този сковаващ манталитет се заплащат от съответните политици със срив в скалата на популярност или направо със заемания пост. Това е до болка познато на всъщност не непопулярния френски премиер Вилпен: опитът му да облекчи достъпа на младите хора до пазара на работната сила предизвика протести, напомнящи на онези от май 1968.
На обстановката във Франция е посветен и коментарът на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:
Намаляващата покупателна способност, галопиращите разходи за наеми, енергия и хранителни продукти, плюс орязването на помощите за безработица, на пенсиите и на здравната защита, всичко това комбинирано с данъчни облекчения за предприятията и по-заможните: недоволството от този коктейл изби в “не”-то, което французите казаха на евроконституцията, а преди това и на регионалните избори. През есента предградията затънаха в насилие, демонстрирайки, че ежедневието на републиката на свободата, равенството и братството е дълбоко белязано от дискриминация и изолация. Премиерът Дьо Вилпен реагира с твърдост и обещания – но в последна сметка се реши за една терапия, която не се харесва нито на младото поколение, нито на профсъюзите. Така че материал за конфликти има в изобилие – особено в страна като Франция, която исторически винаги е предпочитала революцията пред реформата. Само че 1968 и 2006 ги дели не само едно ново хилядолетие, но и липсата на солидарност и индивидуализирането на обществата в стара Европа.