Преглед на печата

Руската държавна Дума знае простата аритметическа истина, че едно плюс едно прави две. Две събития образуват една верига. Подобна верига се сключи в Хага: първо се самоуби Милан Бабич, после умря Слободан Милошевич, като и двете събития станаха в един и същ затвор. Логичният извод на Думата: Трибуналът не действа според европейските призиви за спазване на човешките права, значи трябва да бъде премахнат. Ако използвайки подобна желязна логика Думата вземе да осъди едно или друго военно- или цивилно престъпление в Чечения, то накрая бихме могли да приемем, че декларацията й за Хага притежава известна етическа стойност. Би било дори мислимо да припишем на цялото руско върховно представителство, а не само на отделни негови членове, атрибутите на истински парламент. Само че това не може да се каже за Думата. Тя прилича на едно демократично народно събрание също толкова, колкото един ролекс за два долара от някой летящ шанхайски търговец прилича на оригинала. Имитирането на вашингтонското пренебрежение към международното право не е оправдание, тъй като руската Дума и без това няма какво да каже.

Отношенията между ЕС и Израел са тема на следния коментар във ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Израелското правителство следва с брутална последователност пътя към пропастта, и никой не го спира. Не и единствените, които биха могли да сторят това – САЩ. Напротив, те се отдръпнаха от затвора в Йерихон, когато израелските войници предприеха своята похитителска акция. По този начин в очите на палестинците американците окончателно отпаднаха от ролята на честен посредник, която претендират, че играят. Защо тогава палестинците, било Хамас или Фатах, трябва да се уповават на този посредник? Прогонен от дипломатическата сцена се оказва и палестинският президент Абас, въпреки упоритата му съпротива. Посланието на Израел по адрес на ЕС, който се опитва да не допусне финансовия срив на палестинската власт, гласи: по дяволите вашите опити за осуетяване на тоталния хаос в Палестина. А това означава, че за Израел този хаос е доказателство и оправдание за това, че няма партньори за преговори сред палестинците. ЕС ще направи добре да напомни, че спазването на споразумения и готовността за диалог важат и за израелската страна.

Ето накрая мнението по темата и на ВЕЦЛАЕР НОЙЕ ЦАЙТУНГ:

ЕС трябва да направи всичко възможно, за да накара двете враждуващи страни, израелците и палестинците, да се завърнат на масата за преговори. Не само Хамас, но и израелското правителство трябва да приеме условията на така наречената “пътна карта”, тоест графика за мир в Близкия Изток. Ако европейците успеят да покажат пределно ясно, че за мира е необходимо съгласието и на двете страни, те ще си възвърнат много от своята репутация: става дума за репутацията им в ислямския свят, която те пропиляха твърде лекомислено с прекалено едностранчивата си подкрепа за позицията на Израел.