Преглед на печата

Докато Хамас не може да избере между бомбите и държавните дела, (само)изолацията на палестинските области от международната общност ще продължи да се задълбочава. САЩ и ЕС постъпиха правилно като спряха финансовата помощ за правителството на Хамас (но не и за населението). Възстановяването й ще стане възможно едва след като Хамас се откаже от насилието и признае Израел. Под натиска отвън и растящите затруднения на палестинците Хамас може би ще се види принудена да признае реалностите на политиката. Все пак от повече от една година насам организацията не носи отговорност за нито един терористичен акт.

ХАНДЕЛСБЛАТ пише:

От Йерусалим се чува, че реакцията на самоубийствения атентат в Тел Авив щяла да бъде умерена. От решаващо значение обаче е как точно се дефинира и осъществява на практика тази умереност. Естествено, че и новото израелско правителство на премиера Олмерт не може да надскочи собствената си сянка. Само че то би трябвало поне да се опита да анализира прецизно дилемата, в която се намира палестинското правителство на Хамас. То не трябва да задълбочава тази дилема, а да даде възможност на Хамас да се съгласи на отстъпки. А това е невъзможно докато в палестинския президент Абас продължава да бъде виждан единственият възможен партньор за преговори. Абас е човек на Фатах, така че като заклеймява сегашния атентат, той говори с раздвоено съзнание: все пак атентаторът е бил изпратен от радикалното крило на неговата партия.

Ето гледната точка на ВЕЦЛАЕР НОЙЕ ЦАЙТУНГ:

Важно е сега как ще реагира израелското правителство. Отказът от военна реакция би донесъл много международни симпатии на новоизбрания министър-председател Олмерт. След самоубийствената акция в Тел Авив той и без това няма нужда да търси разбиране за намерението си да определи границите на Израел и без съгласието на палестинците.

Сега завой към петрола и Иран с коментара на ФАЦ:

По отново растящата цена на петрола може да се разбере защо Иран няма най-лошите карти в конфликта около своята атомна програма. Цената на петрола е така да се каже монетното доказателство за това, че в този конфликт има малко добри и много лоши варианти, за да не се допусне снабдяването на Техеран с ядрено оръжие под прикритието на мирното използване на атома. Тази дилема на Запада естествено е известна на иранското ръководство и тъкмо тя окуражава президента Ахмадинеджад да се държи все по-войнствено – при което не трябва да се забравя, че агресивният му език спада към онзи вид бабаитлък, който има за цел преди всичко да му вдъхне кураж, че не го е страх от евентуален военен удар на американците.

И накрая коментарът на ОСТТЮРИНГЕР ЦАЙТУНГ:

Как ще приключи дебатът за Иран в правителството на Буш не се знае. Във всеки случай няма – както в случая с Ирак – предварително решение в полза на военния вариант. От друга страна обаче няма и решение за отказ от всякакви военни действия. Заплахата чини като средство за политически натиск само докато е достоверна. Политически натиск, санкции на ООН и военна заплаха – такава е стратегията на американците, макар никой да не вярва, че тя ще се увенчае с успех.