Преглед на печата

Европейската тематика и отзвукът от екзекуцията на Садам Хюсеин са водещите теми на печата през първия работен ден от новата година. Ето първо коментара на ЛАНДЕСЦАЙТУНГ:

ЕС достигна Черно море и по този начин една от основните клетки на континента. Но особено във феодалните салони на староевропейците, завръщането на Румъния и България в “европейския дом” не предизвиква почти никаква радост. Французи, германци, англичани са уморени от разширяването на общността. Основна задача на започналото вчера германско председателство на ЕС ще бъде да допринесе за преодоляването на разширителния скептицизъм и за съставянето на график за възраждането на конституционния процес. Предпоставките обаче не са добри: европейските идеи на германските политици рядко се издигат над кръчмарското равнище. По този начин се изпускат важни шансове.

ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ отбелязва:

В началото на новата година и на германското председателство канцлерката Меркел заяви, че Европа може да успее, само ако бъде сплотена. Това е вярно само донякъде. Понякога някои страни в ЕС трябва да действат като авангард. Така беше например, когато преди повече от половин век Франция и Германия поставиха своето въгле- и стоманопроизводство, което винаги беше давало повод за войни, под общ европейски контрол. Така стана при отпадането на граничните контроли, както и при въвеждането на еврото. Сплотеност не би трябвало да означава да се изчакват най-бавните. Ако те започнат да диктуват темпото, ЕС никога няма да успее да постигне високите цели, които си поставя.

И мнението на ХАНДЕЛСБЛАТ:

Дали европредседателството е наистина шанс за Меркел? По-скоро риск с непредвидим изход. Защото онзи, от когото се очаква толкова много, може само да се провали. Вярно е, че често се говори за блясъка на върховната длъжност в ЕС, която давала благопприятно отражение и във вътрешната политика. Само че блясъкът от срещите на високо равнище и държавните посещения избледнява много бързо. В последна сметка само реалните резултати издържат до следващите избори, или още по-добре – имат шанс да влязат в учебниците по история. В това отношение перспективите за Меркел са доста мижави.

Медийният отзвук в Германия от екзекутирането на Садам Хюсеин е почти изцяло отрицателен. Ето първо коментара на мюнхенския АБЕНДЦАЙТУНГ:

Крайъгълен камък по пътя към демокрацията? Помирителна стъпка? В какъв свят би трябвало да живее човек, за да види екзекуцията на Садам така, както я вижда Джордж Буш. Иракчани имат други тревоги. Страната се носи към гражданска война. Американците не знаят как да противодействат и търсят изход от хаоса. Смъртта на Садам бе акт на мъст. Това може да дава удовлетворение на Буш, но то не му помага ни най-малко.

В ОФЕНБАХ ПОСТ четем:

Никой няма право да убива. Нито Садам, нито държавата, каквато и да е тя. Защото какво отличава в последна сметка онези, които окачиха Садам на бесилката, от самия диктатор? Те го убиха от отмъщение, за компенсация на жертвите и защото законът го позволява. Нима това са причини, за да бъде убит един човек? Държавата демонстрира наистина сила, когато се отнася към враговете си твърдо, но не и безчовечно. Садам Хюсеин получи наказанието си. То беше безчовечно.

И накрая мнението на ТАГЕСЦАЙТУНГ:

Само за няколко минути мъглявите кадри от екзекуцията на Садам Хюсеин ни казват за трагедията на Ирак повече от всякакви официални демкларации. Тъй като екзекуцията на бившия диктатор бе явен акт на отмъщение на радикалните шиити, с подкрепата на правителството, едва ли някой би могъл да повярва, че това правителство се стреми към помирение, а иракската държава била на път да се демократизира.