Преглед на печата на 5 януари

Тюрингер Алгемайне Цайтунг резюмира резултатите така:

"350 000 избиратели от Айова накараха близо 300 милиона американци да се замислят още на старта на предварителните избори. Социологическите анкети внезапно изгубиха голямото си значение. С върхово напрежение се очаква и следващия резултат във вторник от Ню Хемпшир. Дотогава Хилари Клинтън ще може все още небрежно да обръща внимание на факта, че мъжът и Бил едно време понесе поражение с три процента в Айова, а после все пак триумфално влезе в Белия Дом. Може да се окаже истина, че нейните противници - Барак Обама и Джон Едуардс имат по-добри шансове за успех сред селското население в развитата аграрна провинция отколкото финната лейди от големия град."

Вестдойче Цайтунг помества коментар, озаглавен: "Хилари Клинтън - победимата." Там четем следното:

"Сега вече стана интересно. Не е толкова изненадващо, че считаната за фаворитка Хилари Клинтън загуби на вътрешнопартийните гласувания в Айова. Изненадващото е обаче, че тя се оказа трета - след Барак Обама и сенатор Джон Едуардс. Почти сензационна е разликата между афроамериканския сенатор Обама и основната му съперница. Макар това да не може да окаже кой-знае какво влияние на гласовете на гласуващите делегати, които са необходими за бъде избран кандидатът на една партия, уверената победа в Айова все пак предизвиква нещо значително по-важно: Тя разруши ореола на Хилари Клинтън като непобедима фаворитка. По-нататъшните и успехи изобщо не са предначертани. В очите на американските избиратели, изведнъж Хилари Клинтън застана твърде ранима, а това може да и създаде много трудности.

Ако Обама успее и на изборите идната седмица в Ню Хемпшир, бившата първа дама на САЩ ще се окаже в доста притеснено положение. Тогава тя ще трябва да мобилизира южните щати, но това не е никак лесна задача, защото консервативните избиратели предпочитат да дадат гласа си за републиканец. Избирателите в Айова, както републиканци, така и демократи, дадоха недвусмислено да се разбере, че искат смяна на властта във Вашингтон. Вместо последователност, този път те желаят промяна. Обама и Хакаби са нови лица, надарени с харизма политици, които символизират подобна промяна. Хилари Клинтън пък, която с право се позовава на политическия си опит, олицетворява продължение на отдавна известното."

За промяната става дума и в коментар на Абендцайтунг от Мюнхен:

"Говорейки непрестанно за промяната, Барак Хусеин Обама изразява усещанията на множество американци. Джордж Буш разедини страната на две.. Много от гражданите сега искат да намерят помирител. Затова Обама отговаря на чувствата на млади и стари, чернокожи и бели в еднаква степен, независимо от това, че той на практика няма ясна програма. Неговата съперница Хилари Клинтън, която беше така сигурна в победата си, сега е изправена пред проблем: привържениците на демократите не можаха да и простят това, че навремето тя подкрепи войната в Ирак. И в предизборната борба тя направи грешки: първо се изявяваше като самостоятелна енергична жена с кариера, а сега започна да мъкне със себе си майка си и дъщеря си по предизборните събрания".

Ето и коментар на Тагесшпигел:

"Спечели мечтата за един свят, който е наред. Двама проповедници и изключителни оратори, чиято религиозна реторика звучи отчасти по-патетично от тази на необичания сегашен господар на Белия Дом, празнуват победата си. В лицето на Барак Обама и Майк Хакаби американците взеха страната на вдъхновението срещу тази на познанията, на излъчването срещу утвърдения авторитет, на идеализма срещу прагматизма. Самите личности са по-слаби от чувствата, които ги изтласкаха на преден план в светлината на прожекторите. Тримфират не онези кандидати, които с помощта на милионни предизборни кампании в продължение на дълго време бяха считани за фаворити, а онези, които олицетворяват възхода на обикновения човек. Гласоподавателите и настроенията в САЩ все пак не могат току-така да бъдат купени. Защитаването на постоянни стойности, на сериозния труд в името на семейството, на аскетизъм, трудолюбие и вярност: това са нещата, които олицетворяват Обама и Хакаби. Не техните различия се набиват на очи, а тъкмо обратното - общото между тях."