Преглед на някои германски седмични издания

Обтегнатите отношения между военни и управляващи в Турция, президентските избори във Франция, изостреният тон между Русия и САЩ, кризата в ръководството на Сименс- тези теми от изминалите дни присъстват в германските седмични издания с обстойни анализи, коментари и интервюта. Ще ви представим най-напред коментар от седмичника Райнишер Меркур , озаглавен „Евтини муниции”. „Точно в тази ситуация на криза Турция има нужда от солидарността на ЕС”, пише авторът на коментара, в който четем:

Критиците на турското членство в ЕС са доволни: ситуацията в тази държава само потвърждава предубежденията им. От една страна за президентския пост се кандидатира политик, чиято съпруга се показва само пребрадена пред обществеността. От друга страна- мощната турска армия заплашва с преврат, ако се премахне въведеното от основателя на републиката Аттатюрк строго разграничение между религия и държава. Като прибавим към това и настроенията в страната, довели до убийството на християни в Малатия, бързият успех в преговорите на Турция с ЕС изглежда твърде нереалистичен.

Злорадството в този случай обаче е абсолютно ненужно. Хубаво ще бъде, ако се предпазим и от преувеличаване на истината. Вярно, премиерът Реджеп Ердоган и кандидатът за президентския пост, сегашния външен министър Абдула Гюл, който е известен с умерените си възгледи и е уважаван в чужбина , членуват в религиозна ислямска партия. Само че те нямат нищо общо с ислямистки подстрекатели от сорта на Ахмадинеджад. Напротив: под ръководството на Ердоган и Гюл Турция пое по пътя на реформите, който е забележителен точно на фона на нажежената ситуация в страната. Либерализиране на икономиката, промени в наказателното право, ограничени права на армията и премахване на смъртното наказание – това са само някои от жалоните по този път, изминат досега от Турция.

От известно време насам обаче желанието за реформи е парализирано. „Губим ли Турция?” Така гласи тревожният въпрос на онези стратези в Европа и САЩ, които държат решително на съюза с Анкара, за да не се допусне появата на фронтова линия между християнския Запад и един Близък изток, доминиран от ислямски фанатици. Точно сега, в тази ситуация, ЕС е длъжен да подаде сигнали, които да окуражат Турция и да я задържат в коловоза на реформите. Опасността да се излезе от него е прекалено голяма, за да си позволим да използваме кризата в страната като ковачница на евтини муниции за сегашните избори във Франция и бъдещите – в Германия, четем в коментара на седмичника „Райнишер Меркур”.

„САЩ срещу Сименс” – така е озаглавена статия в друг германски седмичник „Ди цайт”. В нея се аргументира тезата за това, че оставката на шефа на УС в Сименс Клаус Клайнфелд, е в резултат на американска намеса. Става дума за американската комисия за контрол на борсите, която се опасява, че корупционните афери в Сименс се отразяват в крайна сметка отрицателно и върху американския борсов пазар. В статията на седмичника Ди цайт четем:

Елис Фишер е прокурорка в американската главна прокуратура. През октомври тя заяви: „Искам да отравя ясно послание към чуждите предприемачи, които са в списъците на американската борса и печелят от американския пазар: „Те се подчиняват на нашите закони”. Експертите са сигурни: „Прокурорите във Вашингтон следят зорко дейността на Сименс”. В такъв значителен случай министерството на правосъдието работи тясно с американската комисия за контрол на борсите, казва Петер Хенинг, специалист по икономическа престъпност. И все пак Сименс може да разчита на поне малко помощ от страна на представители на американската индустрия. Те са обезпокоени от това, че суровите мерки на американските служби в чужбина, ще засилят появилата се вече тенденция към изтегляне на чуждите фирми от американската борса, макар че това е доста скъпа и тежка процедура.

„Ако американската комисия за контрол на борсите е оказала натиск за оставката на Клайнфелд, то тя е прекалила”, казва Майкъл Рейън , вицепрезидент на американската търговска камара.

Това обаче едва ли ще впечатли американската комисия за контрол на борсите. Случаят Сименс, който се появява дни наред по първите вестникарски страници, може да е само от полза за реномето на тази борсовите контрольори, потвърждавайки че те вземат на сериозно борбата срещу корупцията дори и когато това се оказва в противовес на интересите на американската индустрия.